Обща външна политика и политика на сигурност

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС) е външната политика на Европейския съюз. Взимането на решения по отношение на ОВППС изисква единодушието на държавите-членки на ЕС.Те действат заедно, защото по този начин действията им придобиват по-голяма тежест, отколкото когато представляват самостоятелно провеждани политики. Председател и представител на ОВППС е върховният представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, понастоящем Катрин Аштън.

Държавите-членки са обвързани с клауза за лоялност към ЕС. Те трябва:

  • активно и безрезервно да подкрепят ОВППС;
  • да се въздържат от всяко действие, което противоречи на интересите на Съюза или може да накърни неговата ефикасност в международните отношения;
  • да работят заедно за развитието на взаимна политическа солидарност.

История[редактиране | edit source]

Основата на европейската външна политика се полага през 1969 г. с Доклада „Davignon-Bericht“, който представлява първата стъпка по пътя към Европейско политическо сътрудничество.

По-късно чрез Договора за Европейския съюз се разработва концепцията за ОВППС, която се променя и доразвива чрез договорите от Амстердам и Ница. С преименуването на Европейското политическо сътрудничество (ЕПС) в Обща външна политика и политика на сигурност (ОВППС) в Договора от Маастрихт (1992 г.) се означава една уникална в света система за сътрудничество на държавите-членки на ЕС по въпросите на Международната политика. ОВППС наред с Европейската общност (ЕО) може да се посочи като втори стълб на Европейския съюз.

Същност[редактиране | edit source]

Общата външна политика и политиката за сигурност на Европейския съюз (ОВППС) не е подплатена със законови инструменти (директиви, регламенти). Тя се характеризира със съвместни действия, общи позиции, становища и декларации, както и заключения на Европейския съвет и на Съвета.

Принципите и насоките на политиките на ЕС, включително на ОВППС, се определят от Европейския съвет.

Цели[редактиране | edit source]

Ролята на външната политика и политиката на сигурност на Европейския съюз се налага в няколко аспекта:

  • опазване на общите ценности, основните интереси, независимостта и целостта на Съюза в съответствие с принципите, залегнали в Устава на Обединените нации;
  • опазване и укрепване на международния мир и сигурност;
  • насърчаване на международното сътрудничество;
  • развитие и укрепване на демокрацията;
  • зачитане на правата на човека и на основните свободи
  • засилване на способността на ЕС да действа извън пределите си за предотвратяване на конфликти и управление на кризи чрез развиване на граждански и военен капацитет.

Съюзът играе водеща роля на международната сцена в борбата срещу незаконното натрупване и трафика на малки оръжия и леко въоръжение.

Подготовка за членство[редактиране | edit source]

Поради специфичната природа на достиженията на правото на ЕС в тази глава не се изисква транспониране в националния правов ред на страните-кандидатки. Независимо от това, като държави-членки те трябва да се ангажират с предоставянето на активна и безусловна подкрепа за прилагане на общата външна политика и политиката за сигурност в духа на лоялността и взаимната солидарност. Държавите-членки трябва да гарантират, че техните национални политики съответстват на общите позиции и защитават тези общи позиции на международните форуми.

Дипломация и партньорство[редактиране | edit source]

Централно място в общата външна политика и политика за сигурност на Европейския съюз заема дипломацията. Нейната задача е да предотвратява възникването на конфликти между държавите-членки и да работи за международното разбирателство.

Европейският съюз е най-голямата икономическа сила в световен мащаб и една от най-големите в търговско и финансово отношение. В хода на неудържимата европейска интеграция значимостта му постоянно нараства поради необходимостта от колективно взимане на решения по въпроси, тясно свързани с външната политика на страните-членки. Във всеки един момент решенията трябва да отговарят на всеобщите взаимни интереси и да носят позитиви за всички.

Европейският съюз провежда редовни срещи на върха със САЩ, Япония, Канада, Русия, Индия и Китай, на които се взимат решения, свързани с въпросите относно образование, околна среда, сигурност и отбрана, престъпност и човешки права.

Мироопазващи мисии[редактиране | edit source]

Тъй като Съюзът играе мироопазваща роля, той финансира редица мисии и проекти с цел борба срещу тероризма, предотвратяване на кризи и спазване на закона. При нужда предоставя и хуманитарна помощ на пострадалите. Такива мисии са проведени :

През последното десетилетие Европейският съюз е започнал 23 цивилни мисии и военни операции на 3 континента. Ето и примери за неговата намеса:

  • стабилизиране на мира след цунамито в Ачех през 2004г.;
  • защита на бежанци в Чад;
  • борба с пиратството във водите край Сомалия и Африканския рог през периода 2008-2010г.;
  • разрешаването на конфликта между Русия и Грузия през м.август, 2008г.;
  • стабилизиране на положението в Косово през м.декември, 2008г. след обявяването на независимостта му от Сърбия.

Средствата за намеса[редактиране | edit source]

Европейският съюз не разполага със собствена постоянна армия, а разчита на формираните за конкретни случаи от страните-членки военни части за:

  • съвместни операции по разоръжаване;
  • хуманитарни и евакуационни мисии;
  • мисии за военни съвети и помощ;
  • мисии за предотвратяване на конфликти и поддържане на мира;
  • мисии на военни сили за управление на кризи (включително умиротворителни мисии и стабилизиращи операции след края на конфликти).

Всички тези мисии могат да се подпомагат и от трети страни в случай, че конфликтът е на тяхна територия или засяга националните им интереси.

Процес по взимане на решения[редактиране | edit source]

Окончателните решения в Европейския съюз се вземат от Европейския съвет, в който участват държавните и правителствените ръководители на 27-те страни от Съюза. Съветът заседава четири пъти годишно, като определя принципите и общите насоки на политиката. Решенията трябва да се вземат единодушно.

В стремежа да се преодолеят ограниченията, произтичащи от това правило, като мярка за по-голяма гъвкавост, с Договора от Амстердам (2007г.) се въвежда инструментът на конструктивното въздържане. Ако някоя от държавите-членки се въздържи от гласуване, тя не е задължена да изпълни това решение, но го приема като обвързващо за Общността. Решението за разполагане на военни части се взима от Съвета на министрите на съответната страна в рамките на Съвета на Европейския съюз.

Изпълнение[редактиране | edit source]

За изпълнението е отговорно Председателството. То се подпомага от Генералния секретар на Съвета, който изпълнява функцията на Върховен представител на Европейския съюз по ОВППС — позиция, създадена от Европейския съвет през декември 1999 г.

Ролята на върховния представител – понастоящем Катрин Аштън, е да внесе повече последователност във външната политика на ЕС. В съответствие с това тя председателства месечните заседания на Съвета по външни въпроси, в който участват министрите на външните работи на 27-те страни членки. Върховният представител присъства на Европейския съвет и докладва по външнополитическите въпроси.

В подкрепа на дейността на Върховния представител по изпълнение на общата външна политика и политика на сигурност в сътрудничество с дипломатическите служби на държавите-членки се предвижда създаването на нова Европейска служба за външна дейност, съставена от служители на Комисията, Съвета и държавите-членки.

Финансиране[редактиране | edit source]

Както оперативните, така и административните разходи се осигуряват от бюджета на Европейските общности.

Санкции[редактиране | edit source]

Европейския съюз често налага санкции (ограничителни мерки) или самостоятелно, или в изпълнение на задължителни резолюции на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации (СС на ООН). За да оказва влияние върху политики, нарушаващи международното право или човешките права, както и върху политики, неспазващи върховенството на закона или демократичните принципи, Европейският съюз е предвидил дипломатически или икономически санкции.

Ограничителните мерки, налагани от ЕС, могат да бъдат насочени към правителства на трети страни или към недържавни образувания и физически лица (като терористични групировки и терористи). Те могат да включват: оръжейно ембарго, други конкретни или общи търговски ограничения (забрани за внос и износ), финансови ограничения, ограничения за достъп (визи или забрани за пътуване) или други подходящи мерки.

Бележки[редактиране | edit source]

http://circa.europa.eu http://europa.eu http://eeas.europa.eu http://www.mfa.government.bg http://www.europe.bg