Общностна психология

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Общностна психология изучава индивидуалните контексти в общностите и обществото като цяло,[1] и отношенията индивид – общности и общество. Психолозите в тази област изучават във връзка с това качеството на живот на индивидите, общностите и обществото като цяло. Тяхната цел е да направят качеството на живот по-добро, чрез изследвания в тази област и приложение на определените психологически общностни принципи.[2]

Общностната психология ползва различни перспективи в и извън психологията, за да адресира проблемите в общностите, както и отношенията вътре в тях, и индивидуалните поведенчески модели, свързани с тях.

Свързани с тази дисциплина са екологичната психология, психология на средата, психология на различните култури, социална психология, политология, публично здраве, социология, социална работа и общностно развитие.[3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en)) Jim Orford, Community Psychology: Challenges, Controversies and Emerging Consensus, John Wiley and Sons, 2008
  2. ((en)) Dalton, J.H., Elias, M.J., & Wandersman, A. (2001). „Community Psychology: Linking Individuals and Communities.“ Stamford, CT: Wadsworth.
  3. ((en)) Maton, K. I., Perkins, D. D., & Saegert, S. (2006). „Community psychology at the crossroads: Prospects for interdisciplinary research“. American Journal of Community Psychology, 38(1-2), 9-21.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Community psychology в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​