Ованес Ованесян

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ованес Ованесян

Роден
Починал
Погребан Ереван, Армения

Образование Московски държавен университет
Професия поет
Подпис Հ. Հովհաննիսյանի ստորագրությունը.jpg
Ованес Ованесян в Общомедия

Ованес Ованесян (на арменски: Հովհաննես Հովհաննիսյան; 26 април 1864 г. – 29 септември 1929 г.) е арменски поет, лингвист, преводач и учител.[1] Той е сред основните фигури в движението Ашкарабар (Модерен арменски) – литературно движение, което поощрява грамотността в Армения.[2]

Наричат го също основател на класическата арменска поезия.[3]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ованесян е роден в селско семейство във Вагаршапат, в границите на Руската империя.[4] Учи в Армения, след което отпътува за Москва в Института по ориенталски езици Лазарев, където учи между 1877 и 1883 година, както и в Московския държавен университет, между 1884 и 1888 година.[2][5]

Бюст-паметник на Ованес Ованесян в градината на едноименния музей

През 1989 г. пътува из Европа и посещава различни градове, сред които Константинопол, Лондон, Париж, Виена. Завръща се във Вархаршапат и започва да преподава в семинарията Кеворкян, като води часове по руски и гръцки език и литература. Занимава се с тази дейност до 1912 година.[4]

Ованесян обогатява много модерния арменски език и чрез творбите си, както и чрез преводите си. Заедно с руския писател Валери Бруйсов, заедно превеждат редица важни произведения и ръкописи на модерен арменски език. Също превежда класики, сред които творби на Уйлям Шекспир, Гьоте, Хенрих Ибсен, Николай Некрасов, Александър Пушкин и Фридрик Шилер.[2]

Той е поддръжник на Руската революция и създаването на Съветския съюз.[4]

Умира през 1929 година в Ереван на 65-годишна възраст.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Hovhannisyan's gravesite

През 1883 г. е публикувана първото му стихотворение Пролет. В него се говори за любов и природа, както и за трудния живот на арменските селяни.[4]

Поезия[редактиране | редактиране на кода]

Есета[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Марчевски, Марко. Арменска литература. // literaturensviat.com. Посетен на 25 юни 2018 г. (на български)
  2. а б в armenianhouse.org. Посетен на 14 февруари 2015. (на арменски)
  3. Museum of Armenian poet Hovhannes Hovhannisyan at the verge of dilapidation. // PanArmenian.net, 3 юни 2009. Посетен на 14 февруари 2015.
  4. а б в г {{{title}}}. // Great Soviet Encyclopedia, 1966. Посетен на 14 февруари 2015.
  5. Hacikyan, Agop Jack. The Heritage of Armenian Literature: From the eighteenth century to modern times. Т. 3. Detroit, Wayne State University Press, 2005. ISBN 9780814332214.