Ованес Ованесян

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ованес Ованесян

Роден
Починал

Образование Московски държавен университет
Професия поет
Подпис Հ. Հովհաննիսյանի ստորագրությունը.jpg
Ованес Ованесян в Общомедия

Ованес Ованесян (на арменски: Հովհաննես Հովհաննիսյան; 26 април 1864 г. – 29 септември 1929 г.) е арменски поет, лингвист, преводач и учител.[1] Той е сред основните фигури в движението Ашкарабар (Модерен арменски) – литературно движение, което поощрява грамотността в Армения.[2]

Наричат го също основател на класическата арменска поезия.[3]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ованесян е роден в селско семейство във Вагаршапат, в границите на Руската империя.[4] Учи в Армения, след което отпътува за Москва в Института по ориенталски езици Лазарев, където учи между 1877 и 1883 година, както и в Московския държавен университет, между 1884 и 1888 година.[2][5]

Бюст-паметник на Ованес Ованесян в градината на едноименния музей

През 1989 г. пътува из Европа и посещава различни градове, сред които Константинопол, Лондон, Париж, Виена. Завръща се във Вархаршапат и започва да преподава в семинарията Кеворкян, като води часове по руски и гръцки език и литература. Занимава се с тази дейност до 1912 година.[4]

Ованесян обогатява много модерния арменски език и чрез творбите си, както и чрез преводите си. Заедно с руския писател Валери Бруйсов, заедно превеждат редица важни произведения и ръкописи на модерен арменски език. Също превежда класики, сред които творби на Уйлям Шекспир, Гьоте, Хенрих Ибсен, Николай Некрасов, Александър Пушкин и Фридрик Шилер.[2]

Той е поддръжник на Руската революция и създаването на Съветския съюз.[4]

Умира през 1929 година в Ереван на 65-годишна възраст.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Hovhannisyan's gravesite

През 1883 г. е публикувана първото му стихотворение Пролет. В него се говори за любов и природа, както и за трудния живот на арменските селяни.[4]

Поезия[редактиране | редактиране на кода]

Есета[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Марчевски, Марко. Арменска литература. // literaturensviat.com. Посетен на 25 юни 2018 г. (на български)
  2. а б в armenianhouse.org. Посетен на 14 февруари 2015. (на арменски)
  3. Museum of Armenian poet Hovhannes Hovhannisyan at the verge of dilapidation. // PanArmenian.net, 3 юни 2009. Посетен на 14 февруари 2015.
  4. а б в г {{{title}}}. // Great Soviet Encyclopedia, 1966. Посетен на 14 февруари 2015.
  5. Hacikyan, Agop Jack. The Heritage of Armenian Literature: From the eighteenth century to modern times. Т. 3. Detroit, Wayne State University Press, 2005. ISBN 9780814332214.