Одия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Ория.

Одия
हिन्दी
Страна Индия и други
Брой говорещи 366 000 000
Систематизация по Ethnologue
-Индоевропейски
.-Индоирански
..-Индоарийски
...-Източни индоарийски
....-Диалекти и варианти на Одия
.....→Одия / Ория
Официално положение
Официален в Индия, щати Одиша и Джаркханд
Контролиран от ---
Кодове
ISO 639-1 or
ISO 639-2 ori

Одия или ория (ଓଡ଼ିଆ) е индоарийски език, основно говорен в Източна Индия от около 33 милиона души, за които е майчин език.

Това е преобладаващият език в индийския щат Одиша, където говорещите го като роден език съставляват около 80% от населението.[1] Говори се и в части на Западен Бенгал, Джаркханд, Чхатисгарх и Андра Прадеш. Одия е един от многото официални езици на Индия; официален език за Одиша и втори официален език за Джаркханд.[2][3][4] Одия е шестият индийски език, който е определен като класически език на Индия, на базата на дългата му литературна традиция и факта, че няма значителни заемки от други езици.[5][6][7][8] Най-старите доказателства за наличието на езика датират към 3 в.пр.н.е.[9]

Географско разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Произношение на буквите в азбуката на Одия.

Индия[редактиране | редактиране на кода]

Одия основно се говори в щата Одиша, но има и значителни популации, говорещи Одия и в други региони на Индия като:

  • Западен Бенгал,
  • окръзите Източен Сингхбхум, Западен Сингхбхум, Серайкела Кхарсаван, Симдега, Гумла, Кхунти, Ранчи на щата Джаркханд,
  • окръзите Срикакулам, Визианагарам и Вишнакхапатнам на щата Андра Прадеш, и
  • източните окръзи на щата Чхатисгарх.

Чувствителен брой говорящи Одия се срещат и в градовете Вишакхапатнам, Хайдарабад, Пондичери, Бангалор, Ченай, Гоа, Мумбай, Райпур, Джамшедпур, Барода, Ахмедабад, Ню Делхи, Колката, Кхарагпур, Гувахати, Шилонг, Пуна и Силваса.[10]

Чужди страни[редактиране | редактиране на кода]

ГОлеми одия-говорящи диаспори има в няколко страни по света, с които общият брой говорещи езика достига 45 милиона души. Езикът има чувствително разпространение в източни страни като Бангладеш, Индонезия, както и в западни страни като САЩ, Канада, Австралия и Великобритания. Езикът има разпространение и в Бурма, Малайзия, Фиджи, Шри Ланка и Пакистан.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Mahapatra, B. P.. Linguistic Survey of India: Orissa. Kolkata, India, Language Division, Office of the Registrar General, 2002. с. 14. Посетен на 20 February 2014.
  2. Oriya gets its due in neighbouring state – Orissa – IBNLive. // Ibnlive.in.com, 2011-09-04. Посетен на 2012-11-29.
  3. Naresh Chandra Pattanayak Sep 1, 2011, 08.04am IST. Oriya second language in Jharkhand – Times Of India. // Articles.timesofindia.indiatimes.com, 2011-09-01. Посетен на 2012-11-29.
  4. Bengali, Oriya among 12 dialects as 2nd language in Jharkhand. // daily.bhaskar.com, 2011-08-31. Посетен на 2012-11-29.
  5. http://odisha.gov.in/e-magazine/orissareview/2014/mar/engpdf/5-14.pdf
  6. Odia gets classical language status. // The Hindu, 20 February 2014. Посетен на 20 February 2014.
  7. Odia becomes sixth classical language. // The Telegraph. Посетен на 29 March 2015.
  8. Milestone for state as Odia gets classical language status. // The Times of India. Посетен на 29 March 2015.
  9. Classical Odia. Bhubaneswar, Government of Odisha. Посетен на 16 July 2015.
  10. Official and Regional Languages of India. // 2011-01-25. Посетен на 2012-11-29.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Odia language“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.