Озборн Рейнолдс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Озборн Рейнолдс
Osborne Reynolds
OsborneReynolds.jpg
Роден
Починал

Националност  Великобритания
Учил в Куинс Колидж
Работил в Манчестърски университет
Озборн Рейнолдс в Общомедия

Озборн Рейнолдс (на английски: Osborne Reynolds), роден на 23 август 1842 г. в Белфаст и починал на 21 февруари 1912 г. в Уочет, е британски физик и инженер. Въвежда т.нар. Рейнолдсово число при изследване на ламинарни и турбулентни течения.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Озборн Рейнолдс е роден в Белфаст в семейство на учител и духовно лице. Скоро след раждането му семейството се премества в Дедам. След завършването на училището през 1861 г., започва да работи като чирак в инженерното бюро на Едуард Хейс. Следва „Математика“ в колежа Куинс Колидж, като завършва през 1867 г. Работи като инженер в строителното бюро на Джон Лоусън в Лондон. През 1868 г. става професор по строително и механично инженерство в Оуенс Колидж в Манчестър. Там той работи в Уитуърт Лабораторис. През 1905 г. се пенсионира след като има здравословни проблеми.

Научни постижения[редактиране | редактиране на кода]

Като учен се занимава с различни въпроси на механиката и физиката като: кавитацията на корабните витла, атмосферната рефракция на звука, скоростта на водните вълни, топлопредаването между стени и флуиди и смазването на плъзгащи лагери. Най-важните са трудовете му за подобието на течения, като Рейнолдс въвежда така нареченото Рейнолдсово число. Разкрива същността на прехода на ламинарния поток към турбулентност.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кратка българска енциклопедия София 1967 г. Издателство БАН, том 4, стр.367