Олексий Данилов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Олексий Данилов
Олексій Мячеславович Данілов
Данилов през 2020 г.
Данилов през 2020 г.

Роден

Националност Украйна
Учил вИзточноукраински университет
Политика
Кмет на Луганск
юли 1994 – септември 1997
Ръководител на областната държавна администрация на Луганск
4 февруари 2005 г. – 8 ноември 2005 г.
Секретар на СНСО
3 октомври 2019 –
Семейство

Уебсайт
Олексий Данилов в Общомедия

Олексий Мячеславович Данилов (на украински: Олексій Мячеславович Данілов) секретар на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна, кмет на Луганск (1994 – 1997 г.), губернатор на Луганска област (2005 г.), народен депутат на Украйна от V-ти випуск (2006 – 2007 г.). Заместник-секретар на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна (23 юли – 3 октомври 2019 г.). Секретар на СНСО от 3 октомври 2019 г.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Олексий Мячеславович Данилов е роден на 7 септември 1962 г. в Красний Луч, Луганска област, Украйна. През 1981 г. завършва Държавния селскостопански техникум „Старобелски“, където учи ветеринарна медицина. През 1999 г. завършва Луганския държавен педагогически университет, който се намира в Луганск, Украйна. Това е университетът „Тарас Шевченко“ и е добре познат в цяла Украйна. През 1999 г. се дипломира като учител по история.[2]

1996 г. – присъединява се към партията СДПУ(о), ръководена по това време от Васил Онопенко. На следващата година той напуска партията. Година по-късно Виктор Медведчук оглавява СДПУ(о).[3]

Успоредно с това, през 2000 г., работи като съветник на председателя на Комисията по индустриална политика и предприемачество на Върховната рада Михайло Бродски. От този момент нататък пътищата им често се пресичат в украинската политика.[3]

От 2000 г. до 2005 г. Данилов е член на партия „Яблоко“, а през 2002 г. става заместник-председател на партията на Михаил Бродски. По-късно, когато Данилов влиза в парламента с листата на БЮТ, Бродски също напуска „Яблоко“ и става член на политическия съвет на партията „Отечество“ на БЮТ.[3]

През 2001 г. основава и ръководи обществената организация „Луганска инициатива“.[3]

През 2004 г. Олексий Данилов става упълномощен представител на кандидата за президент Виктор Юшченко в Луганска област.[3]

На 4 февруари 2005 г., след победата на Оранжевата революция, Данилов е назначен за председател на Луганската областна държавна администрация. На тази длъжност работи до ноември същата година.[3]

2006 г. – избрана за депутат във Върховната рада от V народно събрание в листата на „Блока на Юлия Тимошенко“ под номер 42. По същото време Василий Онопенко, бивш съотборник на Данилов в SDPU(O), е четвърти в тази фракция, а Андрий Портнов е номер 66.[3]

От 2007 г., след разпускането на Върховната рада, до 2016 г. не се знае почти нищо за дейността и кариерата на Данилов. Съветът за национална сигурност и отбрана остави без отговор медийните запитвания за това с какво се е занимавал настоящият секретар на агенцията по това време. Радио „Свобода“ установи, че през тези години Данилов е ръководил три обществени сдружения: „Обществено око“, „Украинска политическа школа“ и „Духовното наследство на Украйна“.[3]

През 2014 г. Данилов се появява по телевизията след дълга пауза.[3]

През 2016 г. Олексий Данилов е назначен за ръководител на държавната Украинска фондация за подкрепа на предприемачеството. Той напуска този пост едва на 19 август 2019 г. – месец и половина преди последното си назначение.[3]

На 24 юли украинският президент Володимир Зеленски назначи Олексий Данилов за заместник-секретар на Съвета за национална сигурност и отбрана (СНСО).[3]

На 3 октомври 2019 г. той е признат за секретар на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б LB.ua. Новим секретарем РНБО став Олексій Данілов // Посетен на 2022-03-03.
  2. LIGA. Данилов Алексей // Посетен на 2022-03-02.
  3. а б в г д е ж з и к л Радіо Свобода. Новий секретар РНБО Данілов: луганський „козир“ Зеленського // Посетен на 2022-03-02.