Омерта
Омертà (на италиански: omertà – солидарност, взаимопомощ между престъпници[1]), обикновено касае мълчанието относно престъпление или обстоятелствата, свързани с него, по начин да възпрепятства издирването и предаването на правосъдието на виновния, и обикновено е резултат на преки интереси или страх. В този смисъл се използва и като правен термин. С времето е придобил значението и понякога се използва и като солидарност между престъпници в по-общ смисъл.
Етимология[редактиране | редактиране на кода]
Приема се, че произлиза от италианската дума umiltà [умилтà] (на латински: humilitas)[2][3] – скромност, смирение[1].
В Италия оригинално терминът се отнася до практиката сред организираната престъпност (наричана също и „законът на мълчанието“), да се запазва мълчание относно името на автора на дадено престъпление, така че той да не може да бъде достигнат от ръката на закона, а (евентуално) единствено от отмъщението на близките на потърпевшия. Поради тази причина групите на организираната престъпност, като мафията, камората, ндрангета и др. понякога биват наричани и „общности на омертата“.[2]
Извън Италия думата придобива известност с романа на Марио Пузо „Кръстникът“, който впоследствие е екранизиран от Франсис Форд Копола. В главните роли на филма играят Марлон Брандо, Ал Пачино и Робърт Де Ниро.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
- Филмът „Кръстникът“
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Италианско – български речник; М. Кавалето-Петрова, М. Бертоли-Симеонова, Н. Иванов; изд. Публитранс; София – 1995 г.
- ↑ а б Treccani, Omertà, treccani.it.
- ↑ Oxford Dictionaries, Omertà Архив на оригинала от 2015-09-14 в Wayback Machine., Oxford University Press.