Омразен дълг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search

В международното право омразният дълг е правна теория, която твърди, че държавният дълг, натрупан от диктаторски или тоталитарни режими за лично облагодетелстване на управляващите в ущърб на интересите на нацията, не следва да бъде изплащан. Приема се за личен дълг на режима, а не дълг на държавата. Разглежда се като договор, подписан под принуда. След смяната на политическия режим новата власт не отговаря за дълговете, натрупани от предишната, и един вид наказва кредиторите, подкрепили бившите недемократични управляващи. Най-често смяната на властта става с военна намеса или преврат.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Тезата е формулирана през 1927 г. в труд на Алексадър Зак[1] руски емигрант - правен теоретик, на базата на прецеденти от 19-ти век включително мексиканския дълг, натрупан от император Максимилиан I, както и отказът на САЩ да изплатят дълга на новоокупираната от тях Куба, направен от испанския колониален режим.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Препратки[редактиране | редактиране на кода]

Връзки[редактиране | редактиране на кода]