Омразен дълг
В международното право омразният дълг е правна теория, която твърди, че държавният дълг, натрупан от диктаторски или тоталитарни режими за лично облагодетелстване на управляващите във вреда на интересите на нацията, не следва да бъде изплащан. Приема се за личен дълг на режима, а не дълг на държавата. Разглежда се като договор, подписан по принуда. След смяната на политическия режим новата власт не отговаря за дълговете, натрупани от предишната, и един вид наказва кредиторите, подкрепили бившите недемократични управляващи. Най-често смяната на властта става с военна намеса или преврат.
Произход
[редактиране | редактиране на кода]Тезата е формулирана през 1927 г. в труд на Алексадър Зак[1] руски емигрант – правен теоретик, на базата на прецеденти от 19 век включително мексиканският дълг, натрупан от император Максимилиан I, както и отказът на САЩ да изплатят дълга на новоокупираната от тях Куба, направен от испанския колониален режим.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Graeme Smith A new euro crisis strategy: deny the debt The Globe and Mail 20 ноември 2011
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Odious Debts and Global Justice
- Probe International – Odious Debts Архив на оригинала от 2009-04-15 в Wayback Machine.
- Adams, Patricia. Odious Debts: Loose Lending, Corruption, and the Third World's Environmental Legacy. Energy Probe Research, 1991. ISBN 0-919849-14-8. Архив на оригинала от 2011-09-29 в Wayback Machine.
- Cato Institute Policy Analysis no. 526 "Iraq's Odious Debts" by Patricia Adams
- Odious Debt in Haiti Архив на оригинала от 2010-01-17 в Wayback Machine.
- Jubilee Fact Sheet on Haiti's Debt Архив на оригинала от 2006-10-09 в Wayback Machine.
- Odious Debt by Seema Jayachandran and Michael Kremer
- Ecuador defaults on foreign debt