Операционен усилвател
Съдържание
Определение[редактиране | редактиране на кода]
Операционен усилвател (ОУ, OpAmp) е диференциален усилвател с несиметричен изход и имащ много голям коефициент на усилване.
Операционният усилвател има два входа:
- неинвертиращ (в електронните схеми се обозначава с +)
- инвертиращ (обозначава се с −)
Изходното напрежение на ОУ е пропорционално на разликата в напреженията между неинвертиращия и инвертиращия входове:
Освен това Операционните усилватели са т.н. "идеални" усилватели заради тяхната "права" на волт-амперната им характеристика. Т.е. с идеалната си кристална структура в чипа и точното оразмеряване на вътрешната им архитектура не внасят никакви Нелинейни изкривявания върху манипулирания сигнал.
История[редактиране | редактиране на кода]
Операционните усилватели са изобретени още във времето на електронните лампи, сега те се произвеждат във формата на интегрални схеми, много често няколко усилвателя в един корпус.
Разлики между реалния и идеалния ОУ[редактиране | редактиране на кода]
Реално изходното напрежение на усилвателя е ограничено отгоре и отдолу със стойността на захранващото напрежение. Коефициентът на усилване на ОУ може да надвиши 106 и не се нормира. Практически операционните усилватели винаги се използват в схеми с отрицателна обратна връзка. ОУ без обратна връзка се използва в качеството на компаратор.
Схеми на базата на ОУ[редактиране | редактиране на кода]
Типична принципната схема на включване на операционния усилвател е показана на фигурата. Посредством резисторите R1 и R2 е реализиран делител на напрежение
С отчитане на първото уравнение,
Колкото е по-голям, толкова коефициентът на усилване клони към: