Освалд Кюлпе

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Освалд Кюлпе
Oswald Külpe
германски психолог
Роден
Починал
30 декември 1915 г. (53 г.)
Националност Флаг на Германия Германия
Научна дейност
Област Психология
Образование Лайпцигски университет
Учил при Вилхелм Вунд
Работил в Лайпцигски университет
Бонски университет
Вюрцбургски университет
Мюнхенски университет
Видни студенти Макс Вертхаймер
Повлиян Вилхелм Вунд

Освалд Кюлпе (на немски: Oswald Külpe) е един от структуралистките психолози в края на 19-ти и началото на 20 век. Ос­но­ва­тел е на Вюр­ц­бур­г­с­ка­та шко­ла, ко­я­то е при­е­ма­на за шко­ла по пси­хо­ло­гия за пси­хо­ло­зи, тъй ка­то Кюл­пе и не­го­ви­те съ­рат­ни­ци обучават про­фе­си­о­нал­ни пси­хо­ло­зи за ра­бо­та с ме­то­да на са­мо­наб­лю­де­ни­е­то.

Пър­во­начал­но пос­ле­до­ва­тел на Вилхем Вунд, на по-къ­сен етап Кюл­пе се про­ти­во­пос­та­вя на на не­го­ви­те ог­ра­ничения и ра­бо­ти вър­ху проб­ле­ми, ко­и­то вун­до­ва­та пси­хо­ло­гия пре­неб­рег­ва.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 3 август 1862 година в Кандава, област Курландия, Латвия. През 1879 завършва гимназия в Либау, където учи в следващите две години. През 1881 Кюл­пе за­почва обучени­е­то си в Лайп­циг­с­кия уни­вер­си­тет. Иде­я­та му е да се за­ни­ма­ва с ис­то­рия, но под вли­я­ни­е­то на Вунд се на­сочва към фи­ло­со­фи­я­та и ек­с­пе­ри­мен­тал­на­та пси­хо­ло­гия, ко­я­то по то­ва вре­ме тък­мо про­хож­да. След ка­то се дип­ло­ми­ра, ста­ва не­гов асис­тент, про­веж­дай­ки из­с­лед­ва­ния в ла­бо­ра­то­ри­я­та му.

През 1893 г. Кюл­пе пи­ше въ­веж­дащ учеб­ник „Очер­та­ние на пси­хо­ло­ги­я­та“, в кой­то де­фи­ни­ра пси­хо­ло­ги­я­та ка­то на­у­ка за фак­ти­те на опи­та, та­ка ка­кто за­ви­сят от пре­жи­вя­ва­ни­я­та на чове­ка. По-късно става до известна степен нетърпелив към структурите, които Вунд поставя относно какво може и какво не може да бъде изучавано, след което напуска Лайпциг (1894) и приема професорско място във Вюрцбургския университет, където започва да практикува това, което той нарича систематична експериментална интроспекция. Неговите субекти биха довършили сложни задачи и след това трябва да доставят ретроспективен поглед на когнитивните си процеси по време на задачата. Две години по-късно (1896) основава психологическа лаборатория, която скоро започва да съперничи на Вундовата по значение.

През 1901 пуб­ли­ку­ва „Въ­ве­де­ние във фи­ло­со­фи­я­та“, а по-къс­но „Съв­ре­мен­на нем­с­ка фи­ло­со­фия“, „Но­ви идеи във фи­ло­со­фи­я­та“, „Въп­ро­си на фи­ло­со­фи­я­та и пси­хо­ло­ги­я­та“, къ­де­то обос­но­ва­ва въз­мож­нос­ти­те на ин­т­рос­пек­ци­я­та в пси­хо­ло­ги­я­та, ка­то ця­ло, и в ек­с­пе­ри­мен­тал­на­та пси­хо­ло­гия, в час­т­ност.

Кюлпе напуска Вюрцбург през 1909 г. След три години в Университета в Бон, се премества в Мюнхенския университет през 1912. Сред неговите ученици са Ернст Блох, Хенри Уот и Макс Вертхаймер. До края на жи­во­та си ос­та­ва от­да­ден на сту­ден­ти­те си. Не съз­да­ва се­мейс­т­во и чес­то се ше­гу­ва, че на­у­ка­та е не­го­ва­та же­на.

Умира на 30 декември 1915 година в Мюнхен на 53-годишна възраст.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Grundriss der Psychologie (Очерки по психология), 1893.
  • Einleitung in die Psychologie (1895; 6 изд., 1913; превод на английски, 1897)
  • Philosophie der Gegenwart in Deutschland (1902; 5 изд., 1911)
  • Immanuel Kant (1907; 3 изд., 1912)
  • Psychologie und Medizin (1912)
  • Die Realisierung (Осъзнаване) 3 тома, 1912 – 23.

Източници[редактиране | редактиране на кода]