Осман баба теке

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Входът на Осман баба теке; отзад е тюрбето на Осман баба
Осман баба тюрбе

Осман баба теке е алевийско бекташко теке с тюрбе (мавзолей) на мюсюлманския светец Осман баба (или Отман баба) в село Текето, община Хасково, област Хасково, Югоизточна България. Обявено е за паметник на културата от местно значение през 1970 година. Турското му наименование Отман баба текеси служи за официално име на селото до 1934 г.

Тюрбето на светеца, изградено в началото на ХVІ век, става място за религиозно поклонение. Около него възниква теке – обител на дервиши (странстващи монаси). Според османския пътешественик и пътеписец Евлия Челеби през ХVІІ век тюрбето е в центъра на по-голям култов комплекс (теке), който днес не е запазен. Днес текето привлича много поклонници по време на ежегодния празник Гергьовден[1], отбелязван на 6 май. Празничен обичай е жертвоприношението на агнета[2].

Осман баба[редактиране | редактиране на кода]

Евлия Челеби съобщава, че Осман баба е бил водач на бекташите (членове на ислямския орден Бекташия), които идват на Балканите с първите османски войски през ХІV век. Осман баба разпространява своята вяра по Европа, достигайки до Дания. Заловен е от османците в Адрианопол през 1369 г. Според надпис в тюрбето му обаче той е роден през 1389 и е починал през 1478/9 г.

Днес Осман баба е почитан сред най-уважаваните светии на мюсюлманската общност на алевиите[2].

Тюрбе[редактиране | редактиране на кода]

Строителството на мавзолея е датирано към 1505 - 1507 г.[2] По оценка от Евлия Челеби тюрбето е измежду най-красивите, но според съвременни познавачи оценката е пресилена[2].

Тюрбето представлява седмоъгълна каменна сграда с правоъгълно преддверие. Висока е 11 м, има диаметър на купола 7,2 м и е изградена от квадри (обработени предварително блокове) от бял пясъчник, с мраморен портал.

Отличителна особеност на тюрбето са неговите стени, изписани със сцени от Стария завет, като жертвоприношението на Ишак (Исаак) от баща му Ибрахим (Аврам)[2]. Стенописните сцени са рисувани от Александър Терзиев, любител-художник от Хасково[3].

Източно от тюрбето на Отман баба е разположено по-малко тюрбе с 2 символични гроба на Хасан и Юсеин, чиято каменна сграда е построена през ХХ век[3].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μίνα Μαχαιροπούλου. Εντερλές - Hederellez. // Ιστοσελίδα Οδηγός - Περιφέρειας Ανατολικής Μακεδονίας-Θράκης, 2006-11-3. Посетен на 2012-07-31.
  2. а б в г д Dimana Trankova, Anthony Georgieff, Hristo Matanov. A Guide to Ottoman Bulgaria. Dimitar Blagoev Printing House, 2011. ISBN 978-954-92306-5-9. с. 133-5.
  3. а б Миков, Любомир. Култова архитектура и изкуство на хетеродоксните мюсюлмани в България (XVI-XX век). София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2007. ISBN 978-954-322-197-4. с. 41-47, 161-163.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Τεκές Οσμάν Μπαμπά“ в Уикипедия на гръцки. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.