Осман баба теке
| Осман баба теке | |
 Входът на Осман баба теке; отзад е Осман баба тюрбе | |
 | |
| Вид на храма | теке |
|---|---|
| Страна |  България |
| Населено място | Текето |
| Статут | паметник на културата |
| Състояние | действащ храм |
| Осман баба теке в Общомедия | |
Осман баба теке е алевийско бекташко теке с тюрбе (мавзолей) на мюсюлманския светец Осман баба (или Отман баба) в село Текето, община Хасково, област Хасково, Югоизточна България. Обявено е за паметник на културата от местно значение през 1970 година. Турското му наименование Отман баба текеси служи за официално име на селото до 1934 г.
Тюрбето на светеца, изградено в началото на ХVІ век, става място за религиозно поклонение. Около него възниква теке – обител на дервиши (странстващи монаси). Според османския пътешественик и пътеписец Евлия Челеби през ХVІІ век тюрбето е в центъра на по-голям култов комплекс (теке), който днес не е запазен. Днес текето привлича много поклонници по време на ежегодния празник Гергьовден[1], отбелязван на 6 май. Празничен обичай е жертвоприношението на агнета[2].
Осман баба[редактиране | редактиране на кода]
Евлия Челеби съобщава, че Осман баба е бил водач на бекташите (членове на ислямския орден Бекташия), които идват на Балканите с първите османски войски през ХІV век. Осман баба разпространява своята вяра по Европа, достигайки до Дания. Заловен е от османците в Адрианопол през 1369 г. Според надпис в тюрбето му обаче той е роден през 1389 и е починал през 1478/9 г.
Днес Осман баба е почитан сред най-уважаваните светии на мюсюлманската общност на алевиите[2].
Тюрбе[редактиране | редактиране на кода]
Строителството на мавзолея е датирано към 1505 – 1507 г.[2] По оценка от Евлия Челеби тюрбето е измежду най-красивите, но според съвременни познавачи оценката е пресилена[2].
Тюрбето представлява седмоъгълна каменна сграда с правоъгълно преддверие. Висока е 11 м, има диаметър на купола 7,2 м и е изградена от квадри (обработени предварително блокове) от бял пясъчник, с мраморен портал.
Отличителна особеност на тюрбето са неговите стени, изписани със сцени от Стария завет, като жертвоприношението на Ишак (Исаак) от баща му Ибрахим (Аврам)[2]. Стенописните сцени са рисувани от Александър Терзиев, любител-художник от Хасково[3].
Източно от тюрбето на Отман баба е разположено по-малко тюрбе с 2 символични гроба на Хасан и Юсеин, чиято каменна сграда е построена през ХХ век[3].
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μίνα Μαχαιροπούλου. Εντερλές - Hederellez // Ιστοσελίδα Οδηγός - Περιφέρειας Ανατολικής Μακεδονίας-Θράκης, 2006-11-3. Посетен на 31 юли 2012. (на гръцки)
- ↑ а б в г д Dimana Trankova, Anthony Georgieff, Hristo Matanov. A Guide to Ottoman Bulgaria. Dimitar Blagoev Printing House, 2011. ISBN 978-954-92306-5-9. с. 133-5. Архив на оригинала от 2011-11-15 в Wayback Machine.
- ↑ а б Миков, Любомир. Култова архитектура и изкуство на хетеродоксните мюсюлмани в България (XVI-XX век). София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2007. ISBN 978-954-322-197-4. с. 41-47, 161-163.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Τεκές Οσμάν Μπαμπά в Уикипедия на гръцки. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |