Основа (морфология)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Основа се нарича съвкупността от лексикални морфеми (корен, представка, словообразувателна наставка и съединителна морфема) на дадената дума. Морфемата е най-малката част от думата, която има (лексикално или граматично) значение.

Корен[редактиране | редактиране на кода]

Коренът изразява основното лексикално значение на думата.

Представка[редактиране | редактиране на кода]

Представките стоят пред корена на думата или пред друга представка и променят значението на думата.

Словообразувателна наставка[редактиране | редактиране на кода]

Словообразувателните наставки стоят след корена на думата или след друга наставка и променят значението на думата.

Съединителна морфема[редактиране | редактиране на кода]

Съединителните морфеми съединяват корените в сложните думи: водОскок, земЕмер.

Граматичните морфеми[редактиране | редактиране на кода]

Те изразяват граматичното значение на думите -чрез тях се образуват различните форми на дадена дума. Към граматичните морфеми спадат формообразувателната наставка, окончанието и членната морфема. Съвкупността от граматични морфеми на дадена дума се нарича форматив. Формообразувателните наставки стоят след корена на думата или след друга наставка и изразяват граматично значение. Окончанието стои в края думата след корена или наставката и изразява граматични значения – например род, число. Членната морфема стои в края на думата след корена, наставката или окончанието и изразява граматичното значение определеност.

Лексикални морфеми Граматични морфеми
Основа Форматив
Представка Корен Наставка Наставка Окончание Членна морфема
под- вод -ен
рев лив -та
гор -ист
край- град -ск -те
люл -ч-иц -те
абонат -ка -та
-до-на пис -а-л -та
-пре-на- гре -те