Отар Чиладзе

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Отар Чиладзе
Роден20 март 1933 г.
Сигнахи, Грузия
Починал1 октомври 2009 г. (76 г.)
Тбилиси, Грузия
Професияписател
Националност Грузия
ЖанрМагически реализъм
Уебсайт
Отар Чиладзе в Общомедия

Отар Чиладзе (на грузински: ოთარ ჭილაძე, 20 март 1933, Сигнахи – 1 октомври 2009, Тбилиси) е грузински писател, поет, драматург, сценарист и преводач. През 1998 г. е номиниран за Нобелова награда за литература[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 20 март 1933 г. в град Сигнахи. Брат е на Тамаз Чиладзе. Автор е на десетки книги. Сборници със стихове: „Пътуване и пътници“ (1959), „Глинените дъски“ (1963), „Детето свири по молба на гостите“ (1968), „Девет поеми“ (1969), „Втората половина на сърцето“ (1974) и др. Романи: „Вървеше по пътя човек“ (1972 – 1973), „И всеки, който се срещне с мен…“ (1976), „Железният театър“ (1981), „Мартенският петел“ (1987). Автор на очерци. В по-ново време издава романите „Авелум“ и „Годори“.

Лауреат е на наградите „Шота Руставели“, „Илия Чавчавадзе“, Държавната награда на Грузия. През 1999 г. е предложен за Нобелова награда за романа си „Авелум“, но отстъпва пред Гюнтер Грас.

Превежда на грузински Пушкин и други руски класици. Пише за киното – през 1967 г. по негов сценарий е заснет филмът „Как войникът изостана от войската“.

Умира на 77-годишна възраст на 1 октомври 2009 г. в Тбилиси. Погребан е в Пантеона на Грузия в Мтацминда.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Романи

Източници[редактиране | редактиране на кода]