Отмар Хицфелд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Отмар Хитцфелд)
Отмар Хицфелд
Лична информация
ПрякорГенерала
Роден
Ottmar Hitzfeld
12 януари 1949 г. (75 г.)
Постнападател
Юношески отбори
1960–1967
1967–1968
Щетен
Льорах
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1967–1971
1971–1975
1975–1978
1978–1980
1980–1983
Общо:
Льорах
Базел
Щутгарт
Лугано
Люцерн

92
80
55
72
300

(66)
(38)
(35)
(30)
(169)
Национален отбор²
1972 Германия до 23 г.6(5)
Треньор
1983–1984
1984–1988
1988–1991
1991–1997
1998–2004
2007–2008
2008–2014
Цуг
Аарау
Грасхопер
Борусия Дортмунд
Байерн Мюнхен
Байерн Мюнхен
Швейцария
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства  и е актуална към 20 април 2016 г.
2. Информацията е актуална към 20 април 2016 г.
Отмар Хицфелд в Общомедия

Отмар Хицфелд (на немски: Ottmar Hitzfeld) е бивш германски футболист, понастоящем треньор по футбол. Роден е на 12 януари 1949 г. в Льорах, провинция Баден-Вюртемберг Германия.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Състезателна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Започва кариерата си като футболист в долните дивизии на германското първенство. Играе в тимовете на „Щетен“ и „Льорах“, след това преминава в елитния швейцарски ФК Базел. Става шампион на страната за 1972 и 1973 г.

През 1975 година преминава в Щутгарт, където остава три сезона и поставя рекорд в Бундеслигата като отбелязва 6 гола в един мач. Впоследствие се връща в Швейцария. Преминава през ФК Лугано и ФК Люцерн, там и завършва и футболната си кариера.

Треньорска кариера[редактиране | редактиране на кода]

През 1983 г. започва като треньор в скромния швейцарски клуб ФК Цуг, където остава една година и вкарва отбора в елита. През 1984 година приема офертата на ФК Аарау, където остава 4 години. С този отбор печели и първия си трофей като старши треньор – Купата на Швейцария през 1988 г.

През 1988 г. застава начело на Грасхопер. За три години в отбора от Цюрих печели 4 трофея – две купи на страната и две шампионски титли.

През 1991 г. Хицфелд получава оферта от Борусия Дортмунд. Още в първия си сезон извежда отбора до сребърните медали и място в европейските турнири. Достига финала за Купата на УЕФА, но губи от Ювентус.

През 1995 година Борусия печели титлата в Бундеслигата. На следващата година отборът отново защитава трофея. Големият триумф на Хицфелд идва през 1997 година, когато, макар да завършват трети в първенството, „жълто-черните“ се класират за Шампионската лига. Отборът е сензация в лигата и стига до финал, отново срещу Ювентус. В състава на „старата госпожа“ личат имената на Зинедин Зидан, Дидие Дешам и Кристиан Виери, Борусия побеждава с 3:1 и за първи път в историята си става европейски шампион, а Хитцфелд е награден с отличието „Най-добър треньор в света за годината“. През 1998 година Отмар приема отправената от Байерн Мюнхен оферта.

В края на първия си сезон начело на тима Отмар печели първенството и стига до финал за Купата на Германия. Хицфелд е начело на тима по време на драматичния финал в Шампионската лига с Манчестър Юнайтед, който баварците губят в последните секунди на мача. През следващия сезон Байерн печели дубъл в Германия и достига полуфиналите в Шампионската лига.

През сезон 2000/01 Хицфелд извежда Байерн до трета поредна титла в Германия и този път в Шампионската лига след победа над Валенсия.

По този начин Хицфелд става вторият треньор в историята (след Ернст Хапел), който печели КЕШ с два различни отбора. Завоюва и Междуконтиненталната Купа след победа над Бока Хуниорс и за втори път става „Най-добър треньор в света за годината“.

В следващите три сезона Байерн не показва добри игри и макар да печели дубъл през сезон 2002/03, Хицфелд не съумява да запази поста си и договорът му с клуба е прекратен.

На 1 февруари 2007 г. отново поема изпадналия в криза Байерн, за да спаси сезона и да класира отбора за Шампионската лига. Не успява и е уволнен.

След края на Европейското първенство по футбол 2008 Хицфелд поема националния отбор на Швейцария, като подписва договор за две години.

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

Състезател
  • 2 пъти шампион на Швейцария (ФК Базел 1972 и 1973)
  • Купа на Швейцария (ФК Базел 1975)
  • Голмайстор на Швейцарското първенство – 1973 – 18 гола
Треньор