Направо към съдържанието

Падежи и падежни остатъци в българския език

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Падежи в българския език

[редактиране | редактиране на кода]

В българския говор е останал един-единствен падеж (като се изключи именителният — падежът на подлога) и това е звателният падеж. Той се употребява в обръщенията.

Съществителните от мъжки род (ед.ч.) приемат окончания , или , ако в основната си форма завършват на съгласна:

  • ИванИване;
  • ПетърПетре;
  • господингосподине;
  • синсинесинко);
  • братбрате;
  • БогБоже;
  • отецотче;
  • човекчовече;
  • българинбългарино;
  • ученикученико;
  • царцарю;
  • приятелприятелю;
  • славейславею.

Думата Господ е изключение: нейната звателна форма е Господи.

Непостоянното ъ изпада в звателната форма:

  • ДимитърДимитре;
  • ПетърПетре;
  • вятърветре.

Обаче: катъркатъре (този звук ъ е постоянен, под ударение).

Всички съществителни от женски род (ед.ч.) и онези съществителни от мъжки род (ед.ч.), които в основната си форма завършват на или , образуват звателната си форма с окончанията , -йо, -ьо, :

  • женажено;
  • горагоро;
  • майкамайко;
  • мамамамо;
  • сестрасестро;
  • лелялельо;
  • БългарияБългарийо;
  • МарияМарийо;
  • МарийкаМарийке;
  • ИванкаИванке;
  • СтоянкаСтоянке;
  • учителкаучителко;
  • другаркадругарко;
  • приятелкаприятелко;
  • войводавойводо;
  • владикавладико;
  • съдиясъдийо.

Думата дъщеря е изключение: нейната звателна форма е дъще.
Думата баща също е изключение: тя няма звателна форма.

Звателният падеж на всички имена от среден род (ед.ч.) и на онези имена от мъжки род (ед.ч.), които завършват на или , съвпада с именителния им падеж:

  • детедете;
  • кучекуче;
  • чичочичо;
  • калекокалеко;
  • дядодядо;
  • таткотатко;
  • татетате.

Звателният падеж на имената в множествено число съвпада с именителния им падеж:

  • братябратя;
  • сестрисестри;
  • децадеца;
  • родителиродители.

Ако обръщение в м.р. ед.ч. съдържа прилагателно или числително име, то минава в т.нар. разширена форма:

  • мил приятелмили приятелю;
  • скъп братскъпи брате;
  • драг синдраги сине;
  • пръв приятелпърви приятелю.

Вкаменели падежни форми

[редактиране | редактиране на кода]
  • майце е остатък от дателен падеж на майка (вж. например стихотворението „Майце си“ от Христо Ботев, т.е. на съвременен български – „На майка си“);
  • мами е остатък от дателен падеж на мама; среща в народните песни („Мама Стояну думаше“);
  • Стояну е остатък от дателен падеж на Стоян; среща се в народните песни („Мама Стояну думаше“) и в поезията;
  • Изразът „тем подобни“; „тем“ (от стб. „тѣмъ“) е архаична форма от дателен падеж на показателното местоимение в м.р. мн. ч. „те“;
  • Кратките местоимения „ми“, „ти“, „му“, „ѝ“, „ни“, „ви“, „им“;
  • Дългите архаични местоимения „нему“, „ней“, „нам“, „вам“, „тям“;
  • Книжовните изрази „на ползу роду“ и „на ползу народу“ – съответно букв. „в полза на рода“ и „в полза на народа“, в смисъл на „в служба/услуга на рода/народа“.

От винителен падеж

[редактиране | редактиране на кода]

Такива думи са: сутрин, вечер, зимъс, днес, нощес, есенес, пролетес, лятос, вред.

Пълни форми за винителен падеж: мене, тебе, него, нея, него, нас, вас, тях (пряко допълнение).

От родителен падеж

[редактиране | редактиране на кода]
  • Такива думи са: снощи, отстрани, настрани, встрани, довечера, отръки, допъти.
  • Преди Христа и след Христа. Срв. с израза на руски „до эры Христа“, в превод „до ерата на Христос“.
  • Своего рода в смисъл на „по своя род“, „по своята същност“, „по същността си“.
  • Църковни изрази като „от лукаваго“ и „светаго духа“.

От творителен падеж

[редактиране | редактиране на кода]
  • тялом/телом е остатък от творителен падеж на тяло;

Други такива са: духом, ходом, чудом, посредством, пешком, пълзешком, силом, бегом, набегом, купом, родом, писмом, скришом, вървешком, вкупом, нощем, денем, сбогом, кръгом, гърбом, редом, тихом, мигом, ребром, пътьом/пътем[1].

Думите плачешком, лежешком и тичешком представят стар творителен падеж на сегашното деятелно причастие на съответните глаголи плача, лежа и тичам.

  • Цифром, числом, словом широко се употребяват в документи, особено търговски.
  • Наречието „Сбогом“ – съ Богомь, в което „Богомь“ е склонено в творителен падеж.
  • Наречието „съвсем“ – съ вьсѣмь, в което „вьсѣмь“ е склонено в творителен падеж.
  • „Мимоходом“ е наречие, съставено от остарелия предлог „мимо“ – „покрай“ за движение спрямо обект, от праслав. *mimo, и „ходом“ – творителния падеж на „ход“. Например, срещаме думата в Острожката библия от 1581 г., където в Матей 20:29-34 се казва:
    И се два слѣпцѧ сѣдѧща при пути слышавъша ꙗко їисусъ мимо ходитъ, възъписта глаголюща,...
    Край пътя седяха двама слепци и като чуха, че Исус минава покрай тях, извикаха...
  • „Ужким“ и „наужким“ подвеждащо приличат на падежни остатъци, но всъщност представляват разговорни варианти на частицата „уж“ < старобълг. юже, вероятно под влияние на възприетите и последващо изменени турски „санким“ – тур. sanki, „чунким/чюнким“ – тур. çünkü и „белким“ – тур. belki < перс. balke.

Такива думи са: горе, отгоре, долу, отдолу, зиме, лете, утре, вкратце, есени, пролети, върху, срещу и между.

Чести грешки при употребата на падежи и падежни остатъци

[редактиране | редактиране на кода]
  • При употребата на местоименията кой, някой, никой в службата на пряко допълнение погрешно се ползва именителният падеж вместо правилния винителен падеж.
    Пример:
    — Грешно: Не се сърди на никой.
    — Правилно: Не се сърди на никого .
  1. Сравни със склонението на сръбската пут – „път“, в творителен падеж, ед.ч.: путом/путем.

Л. Андрейчин, П. Асенова и др. Граматика на съвременния български книжовен език. Том II. Морфология, София, 1983, Издателство на БАН.