Падежи и падежни остатъци в българския език

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Падежи в българския говор[редактиране | редактиране на кода]

В българския говор е останал един-единствен падеж, като изключим именителния, който заема подлогът в изречението, и това е звателният падеж. Той се употребява, когато трябва да се назове дадено лице или даден предмет, за да отправи към него послание, заповед, молба и др.

Съществителните от мъжки род приемат окончания , или :

  • мъж – мъжо;
  • ученик – ученико;
  • кон – коню;
  • Иван – Иване;
  • сърп – сърпе;
  • вълк – вълче.

Особени са имената, които завършват на -ър. При тях имаме изпадане на гласния ъ:

  • Димитър – Димитре;
  • колобър – колобре;
  • Дувър – Дувре.

Има и изключения: катър – катъре.

Има думи, които не се скланят в звателен падеж. В тези случаи се употребява именителният падеж. Такава дума е чук.

Съществителните от женски род приемат окончания -йо и :

  • слива – сливо;
  • Мария – Марийо;
  • България – Българийо.

Звателният падеж на имената от среден род съвпада с именителния им падеж:

  • дете – дете;
  • куче – куче;
  • въже – въже.

Падежни остатъци у българския език[редактиране | редактиране на кода]

От дателен падеж[редактиране | редактиране на кода]

  • майце е остатък от дателен падеж на майка;
  • мами е остатък от дателен падеж на мама; среща в народните песни („Мама Стояну думаше“);
  • Стояну е остатък от дателен падеж на Стоян; среща се в народните песни („Мама Стояну думаше“) и в поезията;
  • Изразът „тем подобни“; „тем“ (от стб. „тѣмъ“) е архаична форма от дателен падеж на показателното местоимение в м.р. мн. ч. „те“;
  • Кратките местоимения „ми“, „ти“, „му“, „ѝ“, „ни“, „ви“, „им“;
  • Дългите архаични местоимения „нему“, „ней“, „нам“, „вам“, „тям“;

От винителен падеж[редактиране | редактиране на кода]

Такива думи са: сутрин, вечер, зимъс, днес, нощес, есенес, пролетес, лятос, вред.

Пълни форми за винителен падеж: мене, тебе, него, нея, него, нас, вас, тях (пряко допълнение).

От родителен падеж[редактиране | редактиране на кода]

Такива думи са: снощи, отстрани, довечера, отръки, допъти.
Преди Христа и след Христа. Срв. с израза на руски „до эры Христа“, в превод „до ерата на Христос“.
Своего рода в смисъл на „по своя род“, „по своята същност“, „по същността си“.

От творителен падеж[редактиране | редактиране на кода]

  • тялом/телом е остатък от творителен падеж на тяло;

Други такива са: духом, чудом, посредством, пешком, пълзешком, силом, бегом, нощем, денем, сбогом, кръгом, гърбом, редом, тихом, мигом, ребром.

Думите плачешком, лежешком и тичешком представят стар творителен падеж на сегашното деятелно причастие на съответните глаголи плача, лежа и тичам.

  • Цифром, числом, словом широко се употребяват в документи, особено търговски.
  • Наречието „Сбогом“ – съ Богомь, в което „Богомь“ е склонено в творителен падеж.
  • Наречието „съвсем“ – съ вьсѣмь, в което „вьсѣмь“ е склонено в творителен падеж.

От местен падеж[редактиране | редактиране на кода]

Такива думи са: горе, отгоре, долу, отдолу, зиме, лете, утре, вкратце, есени, пролети, върху, срещу и между.

Чести грешки при употребата на падежи и падежни остатъци[редактиране | редактиране на кода]

  • При употребата на отрицателното местоимение никой в службата му на пряко допълнение погрешно се ползва именителният падеж вместо правилния винителен падеж. Пример: Нямаш право да отстъпиш ползването на тази карта на никой друг. Вярното е: Нямаш право да отстъпиш ползването на тази карта на никого другиго.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Андрейчин, Л., Петя Асенова и др. Граматика на съвременния български книжовен език. Том II. Морфология. С., 1983, Издателство на БАН.