Паметник костница на Ботеви четници

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Паметник костница.

Паметник костница
на Ботеви четници
Skravena-ossuary-left.jpg
Map of Skravena.png
42.9519° с. ш. 23.7683° и. д.
Местонахождение в Скравена
Местоположение с. Скравена, община Ботевград
Тематика исторически музей, костница
Основан 18 май 1982 г.
Обект на БТС Opoznai-bg.gif 82
Печат има
Работно време
Лятно работно време 9:00 – 12:00,14.00-18.00 събота и неделя 10.00 – 18.00
Зимно работно време 9:00 – 12:00,14.00-18.00 почивни-събота и неделя.
Телефон 07137/20 – 44
Паметник костница
на Ботеви четници
в Общомедия

Паметникът костница на Ботеви четници е мемориална костница в село Скравена, община Ботевград.

В нея се съхраняват черепите на 10 Ботеви четници от групата на Георги Апостолов, намерили смъртта си при разгрома на четата в Рашов дол край Ритлите, на 2 юни 1876 година (21 май по стар стил)[1].

На следващия ден цялото население на Скравена е изкарано да види шествието на башибозука, носещ забити на колове главите на четниците. Селските първенци Георги Стаменов и Петко Студенковски успяват да откупят главите и още същата вечер жените от селото ги измиват, увиват в домашно платно и погребват в двора на църквата. На 3 юни 1930 година, по предложение на свещеник Георги Попдимитров, тленните останки са извадени и изложени в специална витрина в църквата.[2]

Паметникът костница е открит на 18 май 1982 г. на тържествена церемония по пренасяне на съхранените от местното население черепи на десетте Ботеви четници от църквата „Св. безсребреници Козма и Дамян“ в селото.[3]

През 1982 година са преместени в специално изградената костница по проект на архитектката Росица Грънчарова, скулпторката Стефана Бояджиева и художника Божидар Овчаров.[4] Изследваните и консервирани черепи от колектив с научен ръководител д-р Ек. Захариева са поставени в специални стъклени саркофази. Сред тях е идентифициран Георги Апостолов – секретар на щаба на Ботевата чета, роден в Стара Загора.. В костницата е изваяна скулптурата „Майчина болка“. Релефните изображения върху външната лицева страна на паметника символизират преклонението и почитта на местното население към загиналите за свободата на България синове.[3]

Костницата е в списъка на Стоте национални туристически обекта с № 82. Ключът за костницата и печатът се намират в информационния център в Народно читалище „19 февруари 1906“.

Ботевите чествания[редактиране | редактиране на кода]

Честванията в село Скравена започват веднага след Освобождението. На гроба на Ботевите четници в черковния двор всяка година на 3 юни свещеник Димитър Николов, а по-късно и синът му Георги Попдимитров, извършвали панихида в памет на загиналите четници. През 1882 г. на гроба е поставен каменен кръст с надпис, за който може да се смята, че е един от първите паметни знаци, свързани с Ботевата чета: „Построено в 1882 г. в памят на о бозе починалите 10 глави на Ботевата дружина, пренесени от Ритлите, Врачанското землище.“ По инициатива на Георги Попдимитров на 3 юни 1930 г. черепите на Ботевите четници са извадени с идеята за построяването на Мавзолей костница за тях, но инициативата не била реализирана. Черепите се съхранявали няколко десетилетия в черквата в дървен шкаф витрина, който всяка година се изнасял тържествено и на мегдана се провеждали чествания. В средата на 1930-те години честванията се провеждали в два дни – на 2 и на 3 юни, като заедно с паметта на Ботевите четници, се почитали и загиналите скравенци във войните. Пред саркофага с останките на Ботевите четници стояли на почетна стража ученици и военни от 16-ти Ловчански полк, които ежегодно вземали участие в честванията. По същото време започва и провеждането на тържествена заря проверка в Скравена, традицията на която и до днес продължава. Ботевите чествания в Скравена продължават и до днес. Провеждат се на 2 юни и включват: исторически четения, художествения програми, изложби, конкурси, панихида, шествие с венец на славата и тържествена заря – кулминация на деня за преклонение пред подвига и саможертвата на героите на България.[5]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Статия за Георги Апостолов, Енциклопедия България, том 1, издание на БАН, 1978
  2. „Скравена тачи паметта на героите“, информационен материал, 2005 г., копиран в tourism-bg.net
  3. а б Ценова, Емилия. Община Ботевград. Ботевград, Ариадна 93, 2005. с. 49.
  4. Статия за село Скравена, Енциклопедия България, том 6, издание на БАН, 1988
  5. Йорданова, Цанка. Ботевата традиция в с. Скравена. // вестник „Шанс“ бр. 21. 2 юни 1997. с. 4.