Паметник-костница на Ботеви четници

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Паметник-костница.

Паметник-костница
на Ботеви четници
Skravena-ossuary-left.jpg
Map of Skravena.png
42.9519° с. ш. 23.7683° и. д.
Местонахождение в Скравена
Местоположение с. Скравена, община Ботевград
Тематика исторически музей, костница
Основан 18 май 1982 г.
Обект на БТС Opoznai-bg.gif 82
Печат има
Работно време
Лятно работно време 9:00 – 12:00,14.00-18.00 събота и неделя 10.00 – 18.00
Зимно работно време 9:00 – 12:00,14.00-18.00 почивни-събота и неделя.
Телефон 07137/20 – 44
Паметник-костница
на Ботеви четници
в Общомедия

Паметникът-костница на Ботеви четници е мемориална костница в село Скравена, община Ботевград.

В нея се съхраняват черепите на 10 Ботеви четници от групата на Георги Апостолов, намерили смъртта си при разгрома на четата в Рашов дол край Ритлите, на 2 юни 1876 година (21 май по стар стил)[1].

На следващия ден цялото население на Скравена е изкарано да види шествието на башибозука, носещ забити на колове главите на четниците. Селските първенци Георги Стаменов и Петко Студенковски успяват да откупят главите и още същата вечер жените от селото ги измиват, увиват в домашно платно и погребват в двора на църквата. На 3 юни 1930 година, по предложение на свещеник Георги Попдимитров, тленните останки са извадени и изложени в специална витрина в църквата.[2]

Паметникът костница е открит на 18 май 1982 г. на тържествена церемония по пренасяне на съхранените от местното население черепи на десетте Ботеви четници от църквата „Св. безсребреници Козма и Дамян“ в селото.[3]

През 1982 година са преместени в специално изградената костница по проект на архитектката Росица Грънчарова, скулпторката Стефана Бояджиева и художника Божидар Овчаров.[4] Изследваните и консервирани черепи от колектив с научен ръководител д-р Ек. Захариева са поставени в специални стъклени саркофази. Сред тях е идентифициран Георги Апостолов – секретар на щаба на Ботевата чета, роден в Стара Загора.. В костницата е изваяна скулптурата „Майчина болка“. Релефните изображения върху външната лицева страна на паметника символизират преклонението и почитта на местното население към загиналите за свободата на България синове.[3]

Костницата е в списъка на Стоте национални туристически обекта с № 82. Ключът за костницата и печатът се намират в информационния център в Народно читалище „19 февруари 1906“.

Ботевите чествания[редактиране | редактиране на кода]

Честванията в село Скравена започват веднага след Освобождението. На гроба на Ботевите четници в черковния двор всяка година на 3 юни свещеник Димитър Николов, а по-късно и синът му Георги Попдимитров, извършвали панихида в памет на загиналите четници. През 1882 г. на гроба е поставен каменен кръст с надпис, за който може да се смята, че е един от първите паметни знаци, свързани с Ботевата чета: „Построено в 1882 г. в памят на о бозе починалите 10 глави на Ботевата дружина, пренесени от Ритлите, Врачанското землище.“ По инициатива на Георги Попдимитров на 3 юни 1930 г. черепите на Ботевите четници са извадени с идеята за построяването на Мавзолей костница за тях, но инициативата не била реализирана. Черепите се съхранявали няколко десетилетия в черквата в дървен шкаф витрина, който всяка година се изнасял тържествено и на мегдана се провеждали чествания. В средата на 1930-те години честванията се провеждали в два дни – на 2 и на 3 юни, като заедно с паметта на Ботевите четници, се почитали и загиналите скравенци във войните. Пред саркофага с останките на Ботевите четници стояли на почетна стража ученици и военни от 16-ти Ловчански полк, които ежегодно вземали участие в честванията. По същото време започва и провеждането на тържествена заря проверка в Скравена, традицията на която и до днес продължава. Ботевите чествания в Скравена продължават и до днес. Провеждат се на 2 юни и включват: исторически четения, художествения програми, изложби, конкурси, панихида, шествие с венец на славата и тържествена заря – кулминация на деня за преклонение пред подвига и саможертвата на героите на България.[5]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Статия за Георги Апостолов, Енциклопедия България, том 1, издание на БАН, 1978
  2. „Скравена тачи паметта на героите“, информационен материал, 2005 г., копиран в tourism-bg.net
  3. а б Ценова, Емилия. Община Ботевград. Ботевград, Ариадна 93, 2005. с. 49.
  4. Статия за село Скравена, Енциклопедия България, том 6, издание на БАН, 1988
  5. Йорданова, Цанка. Ботевата традиция в с. Скравена. // вестник „Шанс“ бр. 21. 2 юни 1997. с. 4.