Панайот Карагьозов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Панайот Карагьозов
български филолог

Роден
23 март 1952 г. (67 г.)
Научна дейност
Област Филология
Работил в Софийски университет

Проф. дфн Панайот Димитров Карагьозов е специалист по сравнително славянско литературознание и декан на Факултета по славянски филологии в Софийски университет „Свети Климент Охридски“ в периода 2005 – 2015 г.

Доктор по славистика с дисертация на тема „Сравнительно-исторические синтезы славянских литератур“ (1986). Доктор на филологическите науки с дисертация на тема „Славянските свети мъченици. Светост и канонизация; хронология и типология; критика и апология на славянското мъченичество“ (2006). Професор по славянски литератури в СУ (2007).

През 1983-1990 година е агент на Държавна сигурност под псевдонима Коларов.[1]

Автор е на над 200 научни публикации в областта на историята на славянските литератури, култури и религиозни практики. От 1992 г. е член на Комитета на българските слависти, а от 2000 г. — на Асоциацията на американските слависти. От 2004 г. е директор на Летния семинар по българистика за чуждестранни българисти и слависти към СУ „Св. Климент Охридски”. Гост професор в Славистичния изследователски център на Хокайдския университет в Сапоро, Япония (2002-2003); лектор по български език, литература и култура и преподавател по история на славистиката и славянски литератури във Философския факултет на Карловия университет в Прага, Чехия (1997-2002).

В Софийски университет чете лекции по „Ренесанс, Просвещение и Възраждане при славяните“, „Сравнителна история на славянските литератури“, „Религиите на славяните“, „История на полската литература“, „Историографии на славянската словесност“ и други.

Избрана библиография[редактиране | редактиране на кода]

Монографии

  • Полската поезия между двете световни войни, С., УИ „Св. Климент Охридски“, 1996.
  • Самосознание словесности. Историографии славянских литератур, С., УИ „Св. Климент Охридски“, 1996.
  • Някогашните славяни днес, С., Издателство „Славика“, 1997.
  • Славянските свети мъченици. Същност и канонизация; хронология и типология; критика и апология на славянското мъченичество, С., УИ „Св. Климент Охридски“, 2006.

Преводи

  • Целувки. Любовна лирика от Мария Павликовска Ясножевска, С., Издателство „Славика“, 1991.
  • Вкусът на любовта, С., Издание на Полския културен институт в София, 1993.
  • Почерк. Стихотворения, С., Издателство „Славика“, 1997.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Решение № 327/ 14.03.2012 г. (DOC). // comdos.bg. Република България. Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, 2012. с. 16-17. Посетен на 15 март 2012.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]