Патриотичен обединен фронт на китайския народ

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Патриотичен обединен фронт на китайския народ
民主党派
Ръководител Сун Чунлан
Основана 1942
Идеология Социализъм с китайски характеристики
ОСНП
830 / 2987
Сайт Официален сайт

Патриотичен обединен фронт на китайския народ, известен също като Обединен фронт е политическа коалиция, являваща се народен фронт в Китайската народна република, оглавявана от Китайската комунистическа партия. В нея влизат 8 официално разрешени от властта партии. Коалицията се оглавява от Работническия отдел на Обединия фронт, който е под пряката власт на централния комитет на Комунистическата партия. Начело на фронта е Сун Чунлан. Понастоящем малките партии от фронта имат 830 места в Китайския парламент, което е 27% от състава му.

Обединеният фронт има свои представители в Консултативния съвет, но коалицията не е независима от Комунистическата партия. Партията назначава лидерите на фронта, които често са и нейни членове.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Първият народен фронт в Китай е през 1923 г., когато Китайската комунистическа партия и Гоминдана се обединяват, за да защитят републиканската конституция от 1912 г. и да сложат край на ерата на милитаризма в страната, поделила територията на Китай. Първият фронт просъществува до 1927 г., когато започва китайската гражданска война.

Двете водещи партии отново сключват съюз през 1937 г., когато Япония анексира Манджурия и създава държавата Манджоугуо начело с последния китайски император Пу И. Съюзът трае до края на Втората световна война и японската капитулация.

Междувременно през 1942 г.[2] Комунистическата партия съзвава Обединения фронт с цел да повлияе на хора, които не са членове на партията и да ги присъедини към нея. Една от основните идеи на фронта е да върне Тайван в границите на Китай. Това обаче не се осъществява, след като Гоминданът се установява на острова и основава там Република Китай.

Фронтът няма реално обществено влияние и цели да демонстрира политическия плурализъм в страната, макар де факто Китай да е държава с еднопартийна система. Лидерите на малките партии признават ръководителната роля на комунистическата партия и имат определен брой места в Общокитайско събрание на народните представители.

Състав[редактиране | редактиране на кода]

Малки партии[редактиране | редактиране на кода]

Обществени организации[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]