Преглед на кода на Пейо Яворов

{{към пояснение|Яворов|Яворов (пояснение)}}
{{Личност|писател
| вложки           = 
{{Личност/Писател
| жанрове         = [[лирика]]
}}
| баща      = Тотю Крачолов
| майка     = Гана Крачолова
}}
'''Пѐйо То̀тев Крачо̀лов''', по-известен като '''Пѐйо Я̀воров''', е [[България|български]] [[поет]] [[символизъм|символист]] и [[революция|революционер]], войвода на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]], смятан за един от най-големите български поети на XX век. Използва псевдоними като '''Джемо''', '''И. Крачев''', '''Отело''', '''Пейчо'''.<ref>{{Псевдоними|34, 43, 74, 76}}</ref>
{{стар стил}}
== Биография ==
Роден е в град [[Чирпан]] на 13 януари (1 януари стар стил) 1878 година.<ref>Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 380 – 381.</ref>
[[Файл:Къща на яворов.JPG|мини|ляво|317px|Къща музей на Яворов в Чирпан]]
[[Файл:BASA-1771K-1-1147-1-Peyo Yavorov and his family.jpeg|мини|дясно|250px|Снимка на Пейо Яворов (прав) със семейството си в Чирпан, 1889 г.]]
Завършва V гимназиален клас в [[Пловдив]]. От 1897 до 1901 година работи като телеграфопощенец, сменяйки различни селища&nbsp;– Чирпан, [[Стара Загора]], [[Сливен]], [[Стралджа]], [[Поморие]], [[София]]. По това време той симпатизира на [[Българска работническа социалдемократическа партия|Българската работническа социалдемократическа партия]]. След 1897 година влиза в контакти с Вътрешната македоно-одринска революционна организация. От 1901 до 1902 година редактира нейния легален орган вестник [[Дело (1901 - 1902)|„Дело“]]. През 1902 година на [[Десети македонски конгрес|Х македонски конгрес]] е избран за член на ВМОК [[Христо Станишев|Станишев]]-[[Тома Карайовов|Карайовов]].

За пръв път влиза в Македония като четник на [[Михаил Чаков]] през 1902 година. Пленен е скоро след това от [[Върховен македоно-одрински комитет|върховистка чета]] и се завръща в [[България]]. Първоначално той е редактор на различни издания, свързани с македоно-одринското революционно движение&nbsp;– „Дело“, „[[Свобода или смърт (1903)|Свобода или смърт]]“, „[[Автономия (1903)|Автономия]]“, „[[Илинден (1907 – 1908)|Илинден]]“. Първата му публикувана творба е стихотворението „Напред“ във вестник „[[Глас македонски]]“. Четник е на [[Яне Сандански]] и става един от най-дейните сподвижници на [[Гоце Делчев]] и негов пръв биограф&nbsp;– „Гоце Делчев“ (1904). На [[Кюстендилски конгрес на ВМОРО|Кюстендилския конгрес на ВМОРО]] е избран за допълнителен член на [[Задгранично представителство на ВМОРО и ВМРО|Задграничното представителство на ВМОРО]]. В 1909 година издава мемоарно-есеистичната си книга „[[Хайдушки копнения|Хайдушки копнения. Спомени от Македония 1902&nbsp;– 1903]]“. Личен приятел на Пейо Яворов е и [[Пейо Гарвалов]]&nbsp;– [[Драма (град)|драмски]] войвода на ВМОРО, също от Чирпан.<ref>{{Николов|194}}</ref> [[Константин Крачолов]], първи братовчед на Пейо Яворов, загива като войвода в [[Ресен]]ско през 1906 година.<ref>[https://kultura.bg/web/яворов-и-македония/ Бошнакова, Милкана. Яворов и Македония], www.kultura.bg. Посетен на 1 юли 2019 г.</ref>

Озовал се в София със съдействието на д-р [[Кръстьо Кръстев]] и [[Пенчо Славейков]], Яворов става сътрудник и редактор на издаваното от тях литературно списание „[[Мисъл (списание)|Мисъл]]“. Първата негова творба, която силно впечатлява естетите от кръга „[[Мисъл (литературен кръг)|Мисъл]]“ и се превръща в неделима част от него, е поемата „Калиопа“. През 1901 година издава първата си стихосбирка „Стихотворения“, чието второ издание от 1904 година е с предговор от Пенчо Славейков. В този период поетът работи като [[библиотекар]], а по-късно и като [[драматург]] на [[Народен театър|Народния театър]]. Плод на работата му в театъра са две пиеси&nbsp;– „В полите на Витоша“ (1910) и „Когато гръм удари, как ехото заглъхва“ (1912).

Командирован на няколко пъти в чужбина за ''усъвършенстване по литература''&nbsp;– в [[Нанси]], [[Женева]], [[Виена]], [[Париж]], Яворов усилено чете модерна френска поезия. През 1905 година става близък приятел с [[Дора Габе]]. През 1906 г. се влюбва в [[Мина Тодорова]], сестра на [[Петко Тодоров|П. Ю. Тодоров]], но скоро след това, при едно от своите пътувания (1910 година) изпраща към последния ѝ дом своята възлюбена, която умира от туберкулоза в санаториум и е погребана в Париж, Франция. През 1907 г. излиза втората му стихосбирка „Безсъници“, която окончателно проправя пътя на модерната българска [[лирика]]. [[символизъм|Символистичната]] поезия на Яворов, метафизична, пропита с дълбок скептицизъм и прозрения за ''вечните въпроси, що никой век не разреши'', променя радикално българското литературно мислене и налага нов начин на писане.

През март 1908 година, по време на [[Кюстендилски конгрес на ВМОРО|Кюстендилския конгрес на ВМОРО]], въпреки че не присъства лично, е избран единодушно от делегатите за съветник (допълнителен член) на нейното [[Задгранично представителство на ВМОРО и ВМРО|задгранично представителство]]. Няколко дни по-късно напуска работата си в [[Народна библиотека „Иван Вазов“|Народната библиотека]] в София и се заема изцяло с проблемите на ВМОРО.<ref>Николов, Н., Средков, Р.&nbsp;– „Война за национално освобождение и обединение 1912&nbsp;– 1913“, София, 1989, Военно издателство, стр. 87</ref>

През 1910 година излиза от печат антологичната книга на поета „[[Подир сенките на облаците]]“, чието второ издание от 1914 г. представя равносметка на поетическия път, сравняван с този на [[Христо Ботев]]. Същата година участва във възстановяването на революционната организация и е избран за запасен член на нейния [[Централен комитет на ВМОРО и ВМРО|Централен комитет]].<ref>Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912&nbsp;– 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 15.</ref>
[[Файл:BASA-1932K-1-420-5.jpg|мини|250п|Партизански взвод 15 на [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]], седналият е Пейо Яворов. Отпред [[Коста Саракостов|Коста Митев Саракостов]] (Адмирала) от [[Доганхисар]] и [[Иван Цървенков]] (Червенков) от [[Прилеп (град)|Прилеп]], отзад [[Любен Казаски]] от Търново, [[Григор Белокапов]] от [[Кюстендил]], [[Тодор Ветренски]] от [[Ветрен (град)|Ветрен]], [[Георги Венедиков]] от [[Самоков]] и Христо Иванов от [[Долно Драглище|Долно Драглища]], Кавала, 8 октомври 1912 г. Източник [[Държавна агенция „Архиви“]]]]
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] през 1912 г. е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]] и оглавява партизанска чета № 15, съставена от 9 души.<ref>ДВИА, ф. 422, оп. 1, д. 1, л. 145.</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://liternet.bg/publish2/ivanradev/yavorov.htm | заглавие = Старши подофицер Пейо К. Яворов (Страници за участието му в Балканската война) | достъп_дата = 9 август 2014 | фамилно_име = Радев | първо_име = Иван | дата = 21 февруари 2013 г | издател = Електронно списание LiterNet, 21.02.2013, № 2 (159) }}</ref> Придвижва се по долината на река [[Места]] и излиза на Бяло море при [[Кавала]].<ref>{{Генов|198}}</ref> Награден е с кръст „[[За храброст]]“.<ref>{{МОО|812, 892}}</ref> Става първият кмет на [[Гоце Делчев (град)|Неврокоп]] след освобождението му в 1912 година.<ref>{{Генов|125}}</ref>

{| class="wikitable collapsible collapsed"
! colspan="6" | Четата на Пейо Яворов, септември 1912 г.
|-
! Номер !! Име !! Години !! Околия !! Селище !! Бележки
|-
|| 1. || Пейо К. Яворов || 35 || Чирпанско || [[Чирпан]] || войвода
|-
|| 2. || [[Любен Казаски]] || 24 || Търновско || [[Търново]] || студент
|-
|| 3. || [[Яким Траянов|Янаки Траянов]] || 55 || Кюстендилско || [[Кюстендил]] || чиновник
|-
|| 4. || [[Георги Венедиков]] || 25 || Самоковско || [[Самоков]] || кираджия
|-
|| 5. || [[Коста Саракостов|Коста Митев]] || 27 || Дедеагачко || [[Доган Хисар]] || чиновник в Земеделска банка
|-
|| 6. || [[Иван Анастасов]] || 29 || Мустафанапашанско || [[Мустафа паша]] || манифактурист
|-
|| 7. || [[Янчо Димитров]] || 20 || Мустафанапашанско || [[Мустафа паша]] || манифактурист
|-
|| 8. || [[Димитър Минев]]|| 25 || Чирпанско || [[Чирпан]] || студент
|-
|| 9. || [[Иван Траянов]]|| 25 || Малешевско || [[Берово]] || учител
|-
|| 10. || [[Иван Червенков]] || 23 || Прилепско || [[Прилеп (град)|Прилеп]] || касапин
|-
|| 11. || [[Исак Николов Чолаков]]|| 30 || Разложко || [[Долно Драглища]] || дърводелец
|-
|| 12. || [[Данаил Крапчев]] || 30 || Прилепско || [[Прилеп (град)|Прилеп]] || журналист
|-
|| 13. || [[Иван Цеков (четник)|Иван Цеков]]|| 25 || Разложко || [[Якоруда]] || търговец
|-
|| 14. || [[Вълчо П. Саев]]|| 30 || Разложко || [[Белица]] || кондурджия
|-
|| 15. || [[Иван Савов]] || 30 || Разложко || [[Белица]] || кираджия
|-
|| 16. || [[Павел Георгиев Ненчев]]|| 20 || Дебърско || [[Селце (община Маврово и Ростуше)|Селце]] || ученик
|-
|| 17. || [[Васил Атанасов Лугов]]|| 26 || Самоковско || [[Самоков]] || кираджия
|-
|| 18. || [[Лазар Колчагов]] || 30 || Разложко || [[Банско]] || търговец
|-
|| 19. || [[Симеон Драговчев]]|| 28 || Разложко || [[Баня (Област Благоевград)|Баня]] || земеделец
|-
|| 20. || [[Тодор Добринович]] || 27 || Софийско || [[София]] || чиновник
|-
|| 21. || [[Каран Будевски]] || 25 || Софийско || [[София]] || търговец
|-
|| 22. || [[Григор Белокапов]] || 25 || Кюстендилско || [[Кюстендил]] || чиновник
|-
|| 23. || [[Тодор Ветренски]]|| 26 || Пазарджишко || [[Ветрен (град)|Ветрен]] || земеделец
|-
|| 24. || [[Христо Иванов (Долно Драглища)|Христо Иванов]]|| 25 || Разложко || [[Долно Драглища]] || земеделец
|-
|| 25. || [[Георги Николов (Свиленград)|Георги Николов]]|| 29 || Мустафапашанско || [[Мустафа паша]] || бръснар
|-
|}

[[Лора Каравелова]], дъщеря на държавника [[Петко Каравелов]], с която се венчава през 1912 година, малко преди да замине за фронта в [[Кюстендил]], е жената, чиято любов се оказва фатална за него. Запазената кореспонденция между тях, сама по себе си литература, свидетелства за една пламенна и бурна любов, белязана с много съмнения и много страсти. Трагичният край идва на 29 ноември 1913 година, когато Лора се застрелва, а Яворов прави опит да се самоубие (оставя предсмъртно писмо от един ред: „Моята мила Лора се застреля сама. Ида и аз подир нея“). Изстрелът само пронизва слепоочието и го ослепява. Съкрушен от съдебния процес и от мълвата, която го обвинява, че е убиец, на 29 октомври 1914<ref>{{Пелтеков|546}}</ref> поетът взема голяма доза [[отрова]] и се застрелва. Тялото на поета е погребано в парцел 46 на [[Централни софийски гробища|Централните софийски гробища]].<ref>[http://sofiapomni.com/parcel.php?id=46#990 „София помни“]</ref>

Творчеството и поезията на Яворов са пропити с трагизъм, породен от драматичния му живот, пълен с разочарования. Голямо разочарование му нанася решението на баща му да прекрати образованието му и да започне работа в телеграфната служба. В кръга „Мисъл“ той среща разбиране и получава псевдонима си Яворов от [[Пенчо Славейков]], но поезията не го удовлетворява&nbsp;– той страстно иска да участва в борбите за освобождение на Македония. Силен душевен удар му нанася смъртта на [[Гоце Делчев]] през 1903 година, когато той частично се отделя от революционната си дейност поради неразбирателство с [[Яне Сандански]]. Последната капка за Яворов са смъртта на Мина Тодорова и обвиненията в убийството на Лора, които го довеждат до самоубийство. До края на живота си другарува и кореспондира с водача на [[ВМОРО]] [[Тодор Александров]], а също и изпълнява негови поръчки.<ref>Мария Чипилева, [http://www.novinar.net/?act=news&act1=det&stat=center&mater=MTI1MTsyMg== Яворов купувал динамит за ВМОРО], в. „Новинар“, 26.03.2004 г.</ref> Смята се, че отровата и пистолетът, послужили за самоубийството на Пейо Яворов, са дадени по молба на самия писател от Тодор Александров.<ref>Милка Марковска, [http://www.promacedonia.org/v_mak/ta/talex6.htm Дружбата между Яворов и Тодор Александров], promacedonia.org</ref> Дългогодишното им приятелство е крито дълги години от социалистическата историография.<ref>Цочо Билярски. ''Пейо Яворов и Тодор Александров. Приятели в живота, съратници в борбата'', УИ „Св. Климент Охридски“, 2000.</ref>

Родната къща на поета в Чирпан е превърната в музей през 1954 година. Домът му в София също е музей. Негов личен архивен фонд се съхранява в [[Държавна агенция „Архиви“]].<ref>ДАА, Фонд № 10К, оп.1</ref>
През [[2008]] година Министерството на пощите и съобщенията в Република Армения в знак на признателство за застъпничеството на поета и творбата му „Арменци“ посветена на мъчениците на [[Арменския геноцид]], издава пощенска марка с лика на поета.
[[Файл:Peyo Yavorov 2008 Armenian stamp.jpg|мини|220px|Пощенска марка с лика на Пейо Яворов от 2008 г.]]

== Памет ==
На Пейо Яворов е наречен [[Пейо К. Яворов (булевард в София)|булевард в София]] ({{maplink|type=line|id=Q12290101|title=Пейо К. Яворов}}), [[Яворов (жилищен комплекс)|квартал в София]], както и [[Яворов (връх)|връх]] в [[Антарктика]].

== Творби ==
[[Файл:Javorov Delchev.jpg|мини|„Гоце Делчев (С четири портрета и две снимки от писма)“, от Пейо Яворов. Първо Издание, меки&nbsp; корици, 106 стр, формат 200/135 мм. Издание на Олчевата книжарница, София, 1904 г. Печатница на Хр. Г. Данов – Пловдив.]]

[[Файл:Gotse Delchev by Peyo Yavorov 1904 Autograph.JPG|мини|„Гоце Делчев“, 1904 г., с автограф от Яворов]]
[[Файл:Yavorov Haydushki Kopneniya 2.jpg|дясно|мини|250п|Титулната страница на „[[Хайдушки копнения]]“, 1909 г.]]'''Стихосбирки:'''

„Стихотворения“ 1901 г.

„Стихотворения“ 1904 г. (преработено издание)

„Безсъници“ 1907 г.

„Подир сенките на облаците“ 1910 г. (антология; съдържа творбите от „Стихотворения“ и „Безсъници“ плюс „Прозрения“ и „Царици на нощта“)

„Подир сенките на облаците“ 1924 г. (преработено издание от Яворов преди смъртта му; издадено посмъртно)

* „Македония“
* „[[Гоце Делчев (Пейо Яворов)|Гоце Делчев]]“, 1904
* „Подир сенките на облаците“
* „[[В полите на Витоша]]“
* „[[Хайдушки песни]]“
* „[[Две хубави очи]]“
* „Заточеници“
* „Евреи“
* „Градушка“
* „Ще бъдеш в бяло“
* „Сенки“
* „Две души“
* „Вълшебница“
* „Обичам те!“
* „Лист отбрулен“
* „Арменци“
* „Маска“
* „Песента на човека“
* „На нивата“
* „Честит е“
* „Калиопа“
* „Напред“
* „Когато гръм удари, как ехото заглъхва“
* „[[Хайдушки копнения]]“
* „На Лора“
* „Проклятие“
* „Песен на песента ми“
* „Месалина“

== Галерия ==
<gallery class="center">
Peio Yavorov3.jpeg|Снимка от ранните години на поета
Mina Todorova.jpeg|Мина Тодорова, 1906 г.
BASA-10K-3-681-1-Peyo Yavorov and Ivan Vazov National Theatre.jpg|Яворов с трупата на Народния театър, 1910 г.
Lora Karavelova.jpeg|Лора Каравелова (първата вляво) със свои съученички
Chifte Hamam Kyustendil.3.jpg|[[Паметник на Пейо Яворов (Кюстендил)|Паметникът]] на поета в Кюстендил, 1929 г.
Borisova garden E1.jpg|[[Паметник на Пейо Яворов (София)|Паметникът]] на поета в Борисовата градина „от признателните арменци“
TodorAlexandrov Peio Javorov.jpg|[[Тодор Александров]] и Пейо Яворов след първия опит на поета за самоубийство
Peyo Yavorov House Museum in Sofia, Rakovski Street.jpg|Къща музей „Пейо Яворов“ на улица „Раковски“ в София
Peyo Yavorov y Lora Karavelova 1912.jpg|Яворов със съпругата си [[Лора Каравелова|Лора]], 1912 г.
Slaveykov Yavorov Todorov Krstev.jpg|[[Мисъл (литературен кръг)|Кръгът „Мисъл“]]&nbsp;– [[Пенчо Славейков|П. П. Славейков]], Яворов, [[Петко Тодоров|П. Ю. Тодоров]] и д-р [[Кръстьо Кръстев|Кр. Кръстев]].
Peyo Yavorov's Grave.jpg | Гробът на Яворов в Централните софийски гробища
</gallery>

== Издания ==
* Пейо Яворов. ''Съчинения в седем тома''. Т. 1: Стихотворения. С., Захарий Стоянов, 2010; Т. 2. Проза. С., Захарий Стоянов, 2011.
* {{cite book | title = Есперантски песни | last = Юлиан Модест, Куньо Вълев, Пею Яворов | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2008 | edition = | publisher = Съюз на слепите | location = София | isbn = | doi = | pages = CD | url = https://ilib.libgabrovo.com/bg/bool-simp.php?bool=(16=%CC%EE%E4%E5%F1%F2,%20%DE%EB%E8%E0%ED)&page=1 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}

== Критика за Яворов ==
* ''Теменуги. Другият роман на Яворов'' (сб.), изд. Литературен вестник, София, 1998

== Бележки ==
<references />

== Източници ==
: ''Тази статия се основава на материал от [http://slovoto.orbitel.bg/showbio.php3?ID=130 Словото] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20040310111021/http://slovoto.orbitel.bg/showbio.php3?ID=130 |date=2004-03-10 }}, използван с [[Потребител:Borislav/Разрешение Словото|разрешение]].''

== Външни препратки ==
{{Уикиизточник автор|Пейо Яворов}}
* {{Моята библиотека автор|pejo_javorov|Пейо Яворов}}
* {{imdb name|1984968|Пейо Яворов}}
* [https://yavorov.litclub.bg/ Произведения на Яворов в Литературен клуб]
* [http://www.slovo.bg/yavorov/ Произведения на Яворов във виртуална библиотека Словото]
* [http://www.mni.bg/2016/10/yavorov-i-makedonia.html Любомир Георгиев „П. К. Яворов романизирана монография“, С., 1972, 111&nbsp;– 138]
* [http://www.mni.bg/2016/01/peio-iavorov-i-misteriata.html Милкана Бошнакова, Участието на Пейо К. Яворов в списването на вестник „Право“ и „мистерията“ около пет неизвестни негови статии от 1902/1903 г. „Македонски преглед“, год. XXXVII, 2014, № 2, 27&nbsp;– 46].
* [http://liternet.bg/publish/katalog/about/ia/piavorov.htm Литературна критика за Яворов в Литернет]
* [http://www.clio.uni-sofia.bg/BG/archivistika/F10.pdf Инвентарен опис на фондовете на Пейо Яворов] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20081008194448/http://www.clio.uni-sofia.bg/BG/archivistika/F10.pdf |date=2008-10-08 }}
* [http://bglitarchives.org/?com=com_catalogue&view=category&cat=19&cpos=708000000&clevel=2&Ptype=-1&Ltype=2&NOchilds=1&lang=bg Архивни материали на Пейо Яворов и критически текстове за него] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180831085903/http://bglitarchives.org/?com=com_catalogue&view=category&cat=19&cpos=708000000&clevel=2&Ptype=-1&Ltype=2&NOchilds=1&lang=bg |date=2018-08-31 }}, проект „Българската литературна класика – знание за всички. Неизвестни архиви и културни контексти“
* [http://www.lostbulgaria.com/?p=5448 Пейо Яворов със своето семейство в Чирпан, 1889 г.] в сайта [http://www.lostbulgaria.com Изгубената България]
* [https://bnt1.bnt.bg/bg/a/ochakvajte-istoriya-bg-20-oktomvri-2014-poslednite-dni-na-yavorov „100 години без Яворов“], БНТ, История.bg, 20 октомври 2014
* [[Андрей Протич]], [http://strumski.com/biblioteka/?id=1725 „Проблемата Лора Каравелова&nbsp;– Яворова“], публикувано във в. „Литературен глас“, бр. 299&nbsp;– 306, София, 1936 г.

{{пост начало}}
{{пост|[[Кметове на Гоце Делчев|кмет на Неврокоп]]<br>|1912|1913|?|[[Илия Попиванов]]}}
{{пост край}}

{{Кръг Мисъл}}
{{Нормативен контрол}}
{{Портал|Биографии|Литература|Македония|История на България|Османска империя}}

{{СОРТКАТ:Яворов, Пейо}}
[[Категория:Пейо Яворов| ]]