Пенчо Димитров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Пенчо Димитров
български учител
Роден
6.X.1868 г.
Починал
неизв.

Националностбългарин
Учил вСофийски университет

Пенчо Димитров е български учител в Габрово от края на XIX и началото на XX век.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Пенчо Димитров завършва Габровската гимназия през 1888 г., след което следва история в София. Той е първият висшист от родното си село Караарнаут, завършвайки втория випуск на Висшето училище в София[1]. Учителства в Габровската гимназия, където по-късно става директор, която длъжност изпълнява до пенсионирането си. Пенчо Димитров е инициатор за преименуването на родното си селото в Голям извор през 1934 г. Негова е и заслугата за написването на книга с историко-географско описание за селото, издадена през 1945 г.[2].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Алманах: Софийски университет (1892)
  2. „Голям извор – историческо минало, географско и етнографско описание и културно-стопански прояви“, София, ноември 1946 г., под редакцията на Пенчо Димитров, Кольо Узунов, Димо Димов, Недьо Недялков, Цанко Белев и Петър Константинов