Пенчо Райков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Пенчо Райков
български химик
Роден
Починал
?

Образование Лайпцигски университет
Научна дейност
Област Химия

Пенчо Николов Райков е български химик, работил главно в областта на органичната химия. Провежда изследвания върху окислителните процеси, механизма на асимилация, създава нови лабораторни прибори. Работи и в областта на аналитичната химия.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Пенчо Райков е роден през 1864 г. в Трявна. Средно образование завършва в пансиона на Тодор Минков в град Николаев. През 1888 г. завършва химия в Лайпцигския университет. Негова статия, публикувана през 1886 г. в „Хемише Централблат“, е смятана за първата научна публикация на български автор в областта на химията.

След завръщането си в България Райков е учител в Педагогическото училище в Казанлък, а от 1890 г. – в Първа софийска мъжка гимназия, като започва да преподава и във Висшето училище (днес Софийски университет „Свети Климент Охридски“). От 1892 г. е редовен преподавател в университета, като от 1894 г. до пенсионирането си през 1935 г. оглавява катедрата по органична химия. През 1900 г. става действителен член на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките. През 1908-1909 г. е ректор на университета[1].

Баща е на химичката Теодора Райкова, родена през 1893 г. Става негова асистентка в Софийския университет през 1918 година.

Пенчо Райков умира през 1940 г.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „По въпроса за химическите процеси, по които става фабричното редуциране на ароматните нитросъединения в аминокиселините“ (1914)
  • „По въпроса за асимилирането на CO2 от растенията“ (1914)
  • „Нова теория за структурата на водородния прекис и за механизма на реакциите при неговите превръщания“ (1928, на немски език)
  • „Органическа химия. Част 1. Мастни Съединения“ (1935)

Източници[редактиране | редактиране на кода]