Перемпция

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Перемпция е юридически термин, който няма легална дефиниция в българското право.

Класическото теоретично обяснение на перемпцията се представя в сравнителен аспект чрез изтъкване на различията с друг правен институт – погасителната давност. Погасителната давност е период от време, определен в закон, в течението на който легитимираният правен субект е оправомощен да осъществи правото си. С изтичането на този период правният субект изгубва правомощието си да търси и получи съдействие от съд и съдебен изпълнител за реализиране на правото си. Погасителната давност води до блокиране на притезанието поради бездействие на носителя на правото. Погасителната давност може да бъде спирана и прекъсвана, което може да разшири календарните граници на законово предвидения срок. За разлика от нея, перемпцията представлява законово определеният период за съществуването на едно право. Това е правото на взискателя да иска от съдебния изпълнител да предприема принудителни действия срещу длъжника. Веднъж изтекъл този времеви период, самото право на взискателя, а не само притезанието, престава да съществува. С други думи, погасителната давност определя срок, в който правният субект може да търси принудително изпълнение на свое право, а перемпцията е период, след който това право престава да съществува в конкретното изпълнително производство. Перемпцията подлежи на спиране и прекъсване.

В българското право уредба на перемпцията се съдържа единствено в нормата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, в който текст законодателят предвижда прекратяване на изпълнителното дело поради бездействие на взискателя да иска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години от последното изпълнително действие. Съдебната практика приема, че актът (постановление) на съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното дело не е условие за това, а има декларативно действие в изпълнение на законовата норма. Дадената съдебна интерпретация напълно отговаря на класическата юридическа дефиниция на термина перемпция, представена по-горе.

След прекратяване на изпълнителното дело поради перемпция в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, взискателят и съдебният изпълнител нямат правото да предприемат каквито и да е действия по вече прекратеното производство. Взискателят обаче може да изтегли своя изпълнителен лист и да иска образуване на ново изпълнително производство. Тази възможност съществува, доколкото междувременно правото му да търси принудително изпълнение не е погасено по давност. А този риск е осезаем, тъй като според съдебната практика и правната доктрина при перимиране на изпълнителното производство всички предприети изпълнителни действия по смисъла на чл. 116, б. „в“ ЗЗД се обезсилват по право и се счита, че те никога не са прекъсвали погасителната давност. В този случай длъжникът може да се защити като предяви иск срещу взискателя за настъпила погасителна давност.

Източници и статии[редактиране | редактиране на кода]