Петнист червен дърволаз

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Петнист червен дърволаз
Oophaga pumilio (Strawberry poision frog) (2532163201).jpg
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
клас:Земноводни (Amphibia)
разред:Безопашати земноводни (Anura)
семейство:Дърволази (Dendrobatidae)
род:Oophaga
вид:Петнист червен дърволаз (O. pumilio)
Научно наименование
(Schmidt, 1857)
Синоними
  • Dendrobates pumilio Schmidt, 1857
Петнист червен дърволаз в Общомедия
[ редактиране ]

Петнистият червен дърволаз, известен още като ягодов отровен дърволаз (Oophaga pumilio), е вид малка и силно отровна жаба от семейство дърволази (Dendrobatidae). Видът е незастрашен от изчезване.

Разпространение и местообитание[редактиране | редактиране на кода]

Видът е разпространен в тропическите гори на Централна Америка на надморска височина до 960 метра.[2] Среща се от източните части на централна Никарагуа през Коста Рика до северозападната част на Панама. Обитава влажни низини и гори, но големи популации се срещат и в обезпокоени райони с насаждения.[3] Предвижват се на сянка по земята или по клоните на ниски храсти.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Тя е дневен и главно сухоземен вид. Има сравнително малки размери, като нараства на дължина до приблизително 17,5 – 22 мм.[3] Кожата е относително гладка. Гърбът е яркочервен с малки черни петна. Краката обикновено са черни или черносини. Коремът е червен, понякога червеносин, кафяв или бял.

Жабите от този вид са много подвижни и пъргави, като правят кратки скокове и само в изключителни случаи спират или замръзват на място. Вендузите на пръстите им помагат да останат захванати за растенията.

Тази жаба е ярко оцветена и може би е най-известна заради своите широко разпространени вариации в оцветяването, включващо приблизително 15 – 30 цветни морфи. Яркото оцветяване предупреждава хищниците, че тези земноводни са отровни.

Токсичност[редактиране | редактиране на кода]

Макар и да не е най-отровната от всички дърволази, тя е най-токсичният член на своя род Oophaga.[4] Пумилиотоксинът 251D, който се отделя от този вид жаби има отрицателен стимулиращ ефект върху сърдечната функция и е сериозен разрушител на натриево-калиевите йонни канали в клетките. При поглъщането му, организмите изпитват гърчове, парализа и смърт.[5]

Хранене[редактиране | редактиране на кода]

Петнистият червен дърволаз се храни предимно с мравки, но яде и други малки насекоми, като различни акари и паяци.[6][7] Установено е, че след достигане на полова зрялост, гранулираните му жлези значително се увеличават по размер и диетата му се променя.

Голяма част от токсичността си дължи на това че се храни с видове мравки от рода Brachymyrmex, които съдържат пумилиотоксини.[8] Токсините, съдържащи се в тези мравки, се концентрират в кожните жлези на жабата и се превръщат в смъртоносна отрова.

По време на отглеждането женските жаби хранят малките си с неоплодени яйца от яйчниците си.[9]

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Ягодов отровен дърволаз в една от многото цветни вариации.

Тези жаби проявяват висока степен на родителски грижи, като мъжките защитават и охлаждат гнездата, а женските хранят малките с неоплодените си яйца.[10][11]

Когато избират партньор за чифтосване, женските избират най-близкия и ярко оцветен мъжки, а не този, който ги призовава най-гръмогласно.[12] След чифтосването женската снася на групи от 3 до 5 яйца върху някой лист. След това мъжкият ги пази за относително кратък период от 10 – 12 дни и гарантира, че яйцата се поддържат хидратирани, като пренася до тях вода в клоаката си.[11] Женската осигурява неоплодени яйца на малките в продължение на 6 – 8 седмици (до метаморфозата), като остава сексуално неактивна през времето на отглеждането им. Смъртността при яйцата е много висока и само около 5 – 12% от тях успяват да се превърнат в попови лъжички.[13]

След около 10 – 15 дни яйцата се излюпват и женската транспортира поповите лъжички една по една на гърба си до някое място, изпълнено с вода.[14] След около месец всяка попова лъжичка ще се превърне в малка жаба с размери около 11 мм, която остава в близост до своя воден източник за още няколко дни.

Отглеждане[редактиране | редактиране на кода]

Морфата „Сини дънки“

Тези жаби са доста популярни и се отглеждат като домашни любимци, поради своите поразителни цветове и уникален жизнен цикъл. В началото на 90-те години са били внесени в огромни количества в Съединените щати и Европа, където са били достъпни за около 75$ всяка. Оттогава обаче тези масови износи са забранени, заради което се предлагат в намалено разнообразие. В Европа този вид е много по-разнообразен и достъпен поради повишената контрабанда.

Морфата „Сини дънки“ е една от най-често срещаните в целия асортимент от видове, но е сравнително рядка в търговията с домашни любимци в САЩ. Повечето от тези животни са дошли при внос през 90-те години или са техни потомци. През 2003 г. беше забелязано, че тази морфа може да бъде намерена в цяла Коста Рика, както и в континенталната част на Панама.[15][16][17]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Oophaga pumilio (Schmidt, 1857). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 23 декември 2021 г. (на английски)
  2. Frost, Darrel R.. Oophaga pumilio (Schmidt, 1857). // Amphibian Species of the World: an Online Reference. Version 6.0. American Museum of Natural History, 2014. Посетен на 12 September 2014.
  3. а б Savage, J. M. 2002. The Amphibians and Reptiles of Costa Rica. University of Chicago Press, Chicago and London.
  4. Grumman. Quantification of Oophaga pumilio poison content: a comparison among poison dart frogs. // Journal of Evolutionary Biotoxicology 4 (12). 2010. с. 37 – 51.
  5. Vandendriessche, T.. Modulation of voltage-gated Na+ and K+ channels by pumiliotoxin 251D: A „joint venture“ alkaloid from arthropods and amphibians. // Toxicon 51 (3). 2008. DOI:10.1016/j.toxicon.2007.10.011. p. 334 – 344. (на английски)
  6. Saporito, Ralph et al. Oribatid Mites as a Major Dietary Source for Alkaloids in Poison Frogs. // Proceedings of the National Academy of Sciences of the United States of America 104 (21). 2007. DOI:10.1073/pnas.0702851104. p. 8885 – 8890. (на английски)
  7. Saporito, Ralph et al. Formicine ants: an arthropod aource for the pumiliotoxin alkaloids of dendrobatid poison frogs. // Proceedings of the National Academy of Sciences of the United States of America 101 (21). 2004. DOI:10.1073/pnas.0402365101. p. 8045 – 8050. (на английски)
  8. Staudt, K.. Foraging behaviour and territoriality of the strawberry poison frog (Oophaga pumilio) in dependence of the presence of ants. // Amphibia-Reptilia 31 (2). 2010. DOI:10.1163/156853810791069100. с. 217 – 227.
  9. Stynoski, Jennifer L. и др. Evidence of maternal provisioning of alkaloid-based chemical defenses in the strawberry poison frogOophaga pumilio. // Ecology 95 (3). March 2014. DOI:10.1890/13-0927.1. с. 587 – 593.
  10. Grant, T.. Phylogenetic systematics of dart-poison frogs and their relatives (Amphibia: Athesphatanura: Dendrobatidae). // Bulletin of the American Museum of Natural History 299. 2006. DOI:[1:PSODFA2.0.CO;2 10.1206/0003-0090(2006)299[1:PSODFA]2.0.CO;2]. p. 1 – 262. (на английски)
  11. а б Haase, A. и др. Female activity patterns and aggressiveness in the strawberry poison frog Dendrobates pumilio (Anura: Dendrobatidae). // Amphibia-Reptilia 23 (2). 2002. DOI:10.1163/156853802760061778. с. 129 – 140.
  12. Meuche, Ivonne et al. Only distance matters – non-choosy females in a poison frog population. // Frontiers in Zoology 10 (1). 2013-05-20. DOI:10.1186/1742-9994-10-29. p. 29. (на английски)
  13. Prohl, H.. Parental investment, potential reproductive rates, and mating system in the strawberry dart-poison frog, Dendrobates pumilio. // Behavioral Ecology and Sociobiology 46 (4). 1999. DOI:10.1007/s002650050612. с. 215 – 220.
  14. Limerick, S. Courtship behavior and oviposition of the poison-arrow frog Dendrobates pumilio. // Herpetologica 36. 1980. с. 69 – 71.
  15. Summers, K. и др. Variation in spectral reflectance among population of Dendrobates pumilio, the strawberry poison frog, in the Bocas del Toro Archipelago, Panama. // Journal of Biogeography 30. 2003. DOI:10.1046/j.1365-2699.2003.00795.x. с. 35 – 53.
  16. Brown, J. и др. Evidence for selection on coloration in a Panamanian poison frog: a coalescent-based approach. // Journal of Biogeography 37 (5). 2010. DOI:10.1111/j.1365-2699.2009.02260.x. с. 891 – 901.
  17. Wang, I. и др. Genetic structure is correlated with phenotypic divergence rather than geographic isolation in the highly polymorphic strawberry poison-dart frog. // Molecular Ecology 19 (3). 2010. DOI:10.1111/j.1365-294x.2009.04465.x. с. 447 – 458.