Направо към съдържанието

Петстотинте милиона на Бегюм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Петстотинте милиона на Бегюм
Les cinq cents millions de la Bégum
Илюстрация от книгата
Илюстрация от книгата
АвторЖул Верн
ИлюстраторЛеон Бенет
Първо издание1879 г.
Франция
ИздателствоПиер-Жул Етцел
Оригинален езикфренски
Видроман
Страници124

Издателство в България„Народна младеж“, 1974
ПреводачМария Далчева
Петстотинте милиона на Бегюм в Общомедия

Петстотинте милиона на Бегюм“ (на френски: Les cinq cents millions de la Bégum) е роман на френския писател Жул Верн, публикуван през 1879 г. Произведението представя два града, в единия е установена утопия и е управляван от французи, а в другия антиутопия – подържана от германци. Творбата на Верн е приемана като предупреждение за опасностите на тоталитаризма, а главният злодей е представян като „прото-Хитлер“.[1]

Французинът, доктор Франсуа Саразен, и германецът, професор Шулце, наследяват състояние от 500 милиона златни франка от френски войник, установил се в Индия и оженил се за богата вдовица на местния принц Бегюм Гокул от Риджинахра. Двамата създавате градовете на своите мечти в пустоштите на американския северозапад.[2]

  • Д-р Франсуа Саразен – с титла Сър Бриах Джовахир Моторанат, петдесетгодишен, с тънки черти, с живи и бистри очи зад очила с метална рамка. Роден в град Дуе през 1822 г. Единственият известен наследник на титлата баронет, дадена по предложение на главния губернатор на провинция Бенгалия. Майка му умира две години след раждането.
  • Уилям Хенри Шарп младши – сътрудник на къща Билоуз, Грин, Шарписие.
  • Изидор Саразен – умира в Париж през 1857 г. в VI аронисман, на улица Таран номер 54, в университетска сграда.
  • Жули Ланжевол – майка на Изидор Саразен, родом от Бар льо Дюк, дъщеря на Бенедикт Ланжевол. Към 1807 напуска града с Жан Саразен, за когото се омъжва 1799. Установяват се в Мелен. Сестра на Жан-Жак Ланжевол.
  • Жан-Жак Ланжево – тамбур-мажор на 36-и подвижен полк. Получава английско поданство през 1819 г., вдовец на Бегюм Гокул. Починал 1841 г. Остава само един син, който умира 1869 г., малоумен и без потомство.

През 1978 г. в Чехословакия е създаден игрален пълнометражен филм, екраницация по романа, със заглавие Tajemství Ocelového města (Тайната на стоманения град).[3]

  1. Dirda, Michael. Michael Dirda. THE BEGUM'S MILLIONS // Вашингтон Поуст, 5 март 2006. Посетен на 11 април 2024. (на английски)
  2. The Begum's Millions // Wesleyan Universaty Press. Посетен на 11 април 2024. (на английски)
  3. Tajemství Ocelového města // Česko-Slovenská filmová databáze. Посетен на 11 април 2024. (на чешки)