Петър Георгиев (политик)

Вижте пояснителната страница за други личности с името Петър Георгиев.

---

Петър Георгиев
български политик
Роден	21 ноември 1891 г. Сливен, Княжество България
Починал	12 септември 1978 г. София, Народна република България
Партия	Българска работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти) Българска комунистическа партия
Работил в	Софийски университет

Петър Георгиев Желязков е български политик от БРСДП (т.с.) и БКП.

Биография

Роден е на 21 ноември 1891 г. в Сливен. От 1910 г. е член на БРСДП (т.с.). Завършва средно образование и става учител в родния си край. По време на Първата световна война е секретар на Сливенския партиен комитет. От 1918 до 1923 г. е редактор на в. „Работнически вестник“. Учи в Юридическия факултет на Софийския университет. След Септемврийското въстание е избран за член на ЦК на БКП. Между 1923 и 1924 г. е редактор на в. „Звезда“. След това и на изданията „Отзив“, „Лъч“ и „Наши дни“. През 1925 г. е интерниран в Ивайловград. Емигрира в СССР, а през 1926 г. се завръща. От 1926 до 1928 г. е политически секретар на Изпълнителното бюро на ЦК на БКП. Арестуван е през 1928 г. и остава в затвора до 1936 г., когато получава амнистия. От 1941 до 1942 г. е лагерист в Кръстополе. В периода 1945 – 1950 г. е заместник главен редактор и редактор на в. „Работническо дело“. През 1951 г. става професор по международно право в Софийския университет, където остава до 1961 г. Между 1956 и 1962 г. е директор на Института по история на БКП при ЦК на БКП.. Дълги години е член на Управителния съвет на СБЖ. Умира на 12 септември 1978 г. в София.

Награди

• Герой на социалистическия труд на България (Указ № 539 от 8 септември 1964)
• Народен деятел на културата (1969)
• орден „Георги Димитров“ (1952, 1959, 1961, 1967, 1971)
• орден „Народна република България“, I ст. (1971)
• Герой на Народна република България (1971)

Трудове

• Ролята и значението на в. „Работник“ в историята на партията и на работническото движение у нас, 1953
• Отражението на Великата октомврийска революция в България, 1957 на руски език, а 1958 на български език
• Бойният път на „Работнически вестник“, 1958
• Борба за създаване на революционна марксистка партия в България, 1964