Петър Панчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Петър Панчев
български просветен деец
Роден
1882 г.
Починал
не по-рано от 1943 г.
Писмо от българския архиерейски наместник в Кратово иконом Димитър Попйосифов до Петър Иванов Панчев, с което го известява, че е назначен за български учител в Царево село, септември 1900 година

Петър Иванов Панчев е български учител, деец на късното Българско възраждане в Македония.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Петър Панчев е роден в 1882 година[2] в Кратово, тогава в Османската империя. В 1898 година влиза във ВМОРО – както сам пише: „за обединението на България съм започнал да работам още от своята 16 г. възраст“. В 1900 година завършва Скопското българско педагогическо училище. В продължение на 13 години преподава в българските училища в Македония и още 6 в Свободна България. По време на Илинденското въстание през лятото на 1903 година е арестуван и осъден на 101 години затвор. Освободен е с общата амнистия от 1904 година.[1]

След края на Първата световна война, в 1918 година се връща в Кочани, за да прибере децата си, но сръбските власти не му позволяват да се върне в България. Отхвърля неколкократни предложения да стане сръбски учител или чиновник и вместо това отваря дюкян. В дюкяна си разпространява български книги, заради което сръбските власти го арестуват и лежи в затвора. От изтезанията в 1935 година ослепява.[1]

На 1 март 1943 година, като жител на Кочани, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 48.
  2. 1 март 1943 година е на 61 години.