Петър Попхристов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Петър Попхристов
български революционер
Роден
Починал
1962 г. (77 г.)

Петър Георгиев Попхристов (Попгеоргиев) е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Петър Попхристов е роден през 1885 година в ениджевардарското село Геракарци, днес в Гърция. Дядо му Поп Христо е изтъкнат борец на националното възраждане, а баща му поп Христо е екзархийски свещеник в родното си село до Балканската война, чичо му е кмет на селото и ръководител на селския комитет на ВМОРО, а брат му Мицо е един от селските куриери на организацията. Петър и Мино Шантев крадат пушки от къщата на бега и бягат в четата на Апостол Петков през 1903 година. Участват в Илинденското въстание. След въстанието действа в четата на Христо Бабянски в района на Корнишорския балкан в Паяк планина и ениджевардарската част на Мъгленско. През зимата на 1905 година участва в тежко сражение в местността Крушка между землищата на Крива и Ливада, успява да се изтегли и тежко премръзнал се лекува в Църна река, след което се връща в четата. След Младотурската революция се легализира и е репресиран по време на обезоръжителната акция. През 1924 година се изселва в България и се установява в Несебър.[1] Член е на Илинденската организация. Умира в Несебър през 1962 година.[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.311, 510
  2. Бабев, Иван. Помним делата ви. НСА Прес, 2013. с. 238-239.
     Портал „Македония“         Портал „Македония