Петър Редкин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Петър Редкин
Информация
Звание Генерал от инфантерията
Служил на Знаме на Русия Русия
Знаме на България България
Битки Военни действия срещу средноазиатските народи (1863 – 1868)
Руско-турска война (1877 – 1878)
Отличия Вижте по-долу

Роден
Починал

Петър Тимофеевич Редкин (на руски: Петр Тимофеевич Редькин, остар. Петръ Тимофѣевичъ Рѣдкинъ) е руски (генерал от инфантерията) и български офицер (полковник), участник в Военни действия срещу средноазиатските народи (1863 – 1868) и командир на 4-та дружина от Българското опълчение през Руско-турската война (1877 – 1878), началник на Източния военен отдел в Министерството на войната на Княжество България и началник на 4-та пехотна бригада от българската войска.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Петър Редкин е роден на 1 май 1941 г. в руско православно християнско дворянско семейство. На 1 юни 1859 г. постъпва на военна служба и служи в 1-ви оренбургски линеен батальон. Взема участие във военните действия срещу средноазиатските народи (1863 – 1868), като през 1866 г. бива ранен. Участва в Руско-турската война (1877 – 1878) като командир на 4-та дружина от Българското опълчение. На 10 август 1882 г. е уволнен от руска служба, прехвърлен на българска и назначен за началник Източния военен отдел в Българската земска войска, след което поема командването на 4-та пехотна бригада.[1] На 21 август 1885 г. отново е върнат на руска служба.[2] През 1904 г. е произведен в чин генерал от инфантерията в оставка.

Последните години от живота си прекарва в селището Дачное, Одеска област, където умира на 9 септември 1916 г. Погребан е в гробището на същото селище.[3]

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Петър Редкин е женен за Любов Александровна Станюкович с която имат 6 деца – подпоручик Александър Редкин (1881 – 1972), поручик Петър Редкин (1882 – 1945), Мария (р. 1886), Сергей (р. 1889), Нина (р. 1890) и прапоршчик Георги Редкин (1892 – 1968). Той е брат на полковник Хрисанф Редкин и има сестра Александра.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Заемани длъжности[редактиране | редактиране на кода]

  • Офицер от 1-ви оренбургски линеен батальон (от 1859)
  • Командир на юнкерски рота от Оренбургското пехотно юнкерско училище (1869 – 1876)
  • Офицер от конвоя на главнокомандващия на действащата армия
  • Командир на 4-та дружина от Българското опълчение (1877 – 1878)
  • Командир на 3-та туркестанска стрелкови батальон (9 май 1880 – 10 август 1882)
  • Началник на Източния военен отдел на Княжество България (1 август 1882 – неизв.)
  • Командир на 4-та пеша бригада от Българската земска войска (неизв. – 1885)
  • Командир на 31-ви пехотен резервен батальон (21 октомври 1885 – 16 януари 1890)
  • Командир на 7 стрелкови полк (16 януари 1890 – 5 декември 1891)
  • Командир на 56 пехотен житомирски полк (5 декември 1891 – 14 август 1896)
  • Командир на 2-ра бригада от 39 пехотна дивизия (14 август 1896 – 28 април 1899)
  • Командир на 2-ра бригада от 3-та гренадирска дивизия (28 април 1899 – 22 май 1901)
  • Комендант на Уст-двинската крепост (от 22 май 1901)

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Орден „Св. Владимир“ IV степен с мечове и лента (1865)
  • Златно оръжие „За храброст“ (1865)
  • Орден „Св. Станислав“ II степен с мечове (1867)
  • Орден „Св. Станислав“ II степен с императорска корона и мечове (1867)
  • Орден „Св. Анна“ II степен с мечове (1869)
  • Орден „Св. Анна“ II степен с императорска корона и мечове (1870)
  • Орден „Св. Владимир“ III степен (1885)
  • Орден „Св. Станислав“ I степен (1897)
  • Монаршеско благоволение (1898)
  • Монаршеско благоволение (1901)
  • Знак за 40-годишна безупречна служба (1901)
  • Орден „Св. Александър“ III степен, Княжество България (1902)
  • Народен орден „За военна заслуга“ III степен, Княжество България (1902)
  • Орден „Такова“ III степен, Кралство Сърбия (неизв.)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Руменин
  2. Генерал-майор Н.Р. Овсяный, приложение, стр. XXX
  3. 201. РЕДЬКИН Петр Тимофеевич

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • „Списокъ генераламъ по старшинству“ – Составленъ по 1-е Мая 1904 года, С.-Петербургъ, 1904, Военнатя Типографiя (въ зданiи Главного Штаба), стр. 464
  • Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г.. Т. 5 и 6. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 164.
  • Генерал-майор Н.Р. Овсяный. Болгарское ополчение и земское войско. СпБ, 1904 (АЛФАВИТНЫЙ СПИСОК русским офицерам, уволенным „по прошению“ от русской службы для поступления в войска Княжества Болгарского)