Пьотър Редкин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Петър Редкин
руски генерал
Звание генерал от пехотата
Служи на Знаме на Русия Русия
Знаме на България България
Битки/войни Военни действия срещу средноазиатските народи (1863 – 1868)
Руско-турска война (1877 – 1878)
Награди Вижте по-долу

Дата и място на раждане
Оренбургска губерния, Руска империя
Дата и място на смърт
Одеска област, Руска империя

Пьотър Тимофеевич Редкин (на руски: Петр Тимофеевич Редькин) е руски офицер, генерал от пехотата. Участник в Руско-турската война (1877 – 1878). Български офицер, полковник в Българската армия.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Пьотър Редкин е роден на 1 май 1941 г. в руско православно християнско дворянско семейство. Ориентира се към военното поприще. Завършва Оренбургския кадетски корпус. Произведен е в първо офицерско звание прапорщик с назначение в в 1-ви Оренбургски линеен батальон (1859). Взема участие във военните действия срещу средноазиатските народи (1863 – 1868) и е ранен през 1866 г.

Участва в Руско-турската война (1877 – 1878) като командир на 4-та дружина от Българското опълчение. Бие се храбро в августовските боеве при отбраната Шипка. Повишен е за отличие във военно звание подполковник (2 ноември 1877).

На 10 август 1882 г. е уволнен от руска служба и е прехвърлен в Българската армия. Назначен е за началник Източния военен отдел. Командир на 4-та пехотна бригада.[1] На 21 август 1885 г. отново е върнат на руска служба.[2]

Излиза в оставка с повишение във военно звание генерал от пехотата през 1904 г. Последните години от живота си прекарва в село Дачное, Одеска област.

Умира на 9 септември 1916 г. [3]

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Петър Редкин е женен за Любов Александровна Станюкович с която имат 6 деца: подпоручик Александър Редкин (1881 – 1972), поручик Петър Редкин (1882 – 1945), Мария (р. 1886), Сергей (р. 1889), Нина (р. 1890) и прапоршчик Георги Редкин (1892 – 1968). Брат е на полковник Хрисанф Редкин и има сестра Александра.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

  • Прапорщик (16 юни 1859)
  • Подпоручик за военно отличие (14 март 1866)
  • Поручик за военно отличие (17 октомври 1867)
  • Щабскапитан за военно отличие (18 август 1869)
  • Капитан за отличие (1 януари 1872)
  • Майор за отличие (4 май 1876)
  • Подполковник за военно отличие (2 ноември 1877)
  • Полковник за отличие (13 юни 1879)
  • Генерал-майор за отличие (30 август 1889)
  • Генерал-лейтенант за отличие (6 декември 1901)
  • Генерал от пехотата (1904)

Заемани длъжности[редактиране | редактиране на кода]

  • Офицер от 1-ви Оренбургски линеен батальон (от 1859)
  • Командир на юнкерски рота от Оренбургското пехотно юнкерско училище (1869 – 1876)
  • Офицер от конвоя на главнокомандващия на действащата армия
  • Командир на 4-та дружина от Българското опълчение (1877 – 1878)
  • Командир на 3-ти Туркестанска стрелкови батальон (9 май 1880 – 10 август 1882)
  • Началник на Източния военен отдел на Княжество България (1 август 1882 – неизв.)
  • Командир на 4-та пеша бригада от Българската армия (неизв. – 1885)
  • Командир на 31-ви Резервен пехотен батальон (21 октомври 1885 – 16 януари 1890)
  • Командир на 7-ми стрелкови полк (16 януари 1890 – 5 декември 1891)
  • Командир на 56-ти Житомирски пехотен полк (5 декември 1891 – 14 август 1896)
  • Командир на 2-ра бригада от 39-та пехотна дивизия (14 август 1896 – 28 април 1899)
  • Командир на 2-ра бригада от 3-та Гренадирска дивизия (28 април 1899 – 22 май 1901)
  • Комендант на Уст-двинската крепост (от 22 май 1901)

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Орден „Свети Владимир“ IV степен с мечове и лента (1865)
  • Златно оръжие „За храброст“ (1865)
  • Орден „Свети Станислав“ II степен с мечове (1867)
  • Орден „Свети Станислав“ II степен с императорска корона и мечове (1867)
  • Орден „Света Анна“ II степен с мечове (1869)
  • Орден „Света Анна“ II степен с императорска корона и мечове (1870)
  • Орден „Свети Владимир“ III степен (1885)
  • Орден „Свети Станислав“ I степен (1897)
  • Монаршеско благоволение (1898)
  • Монаршеско благоволение (1901)
  • Знак за 40-годишна безупречна служба (1901)
  • Орден „Свети Александър“ III степен, Княжество България (1902)
  • Народен орден „За военна заслуга“ III степен, Княжество България (1902)
  • Орден „Такова“ III степен, Кралство Сърбия (неизв.)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Руменин
  2. Генерал-майор Н.Р. Овсяный, приложение, с. 30.
  3. 201. РЕДЬКИН Петр Тимофеевич
  • „Списокъ генераламъ по старшинству“ – Составленъ по 1-е Мая 1904 года, С.-Петербургъ, 1904, Военнатя Типографiя (въ зданiи Главного Штаба), стр. 464
  • Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г.. Т. 5 и 6. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 164.
  • Генерал-майор Н.Р. Овсяный. Болгарское ополчение и земское войско. СпБ, 1904 (АЛФАВИТНЫЙ СПИСОК русским офицерам, уволенным „по прошению“ от русской службы для поступления в войска Княжества Болгарского)