Петър Ташев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Петър Ташев
архитект
Роден: 25 април 1915 г.
Починал: 1995 г. (79 г.)

Професор арх. Петър Ташев е роден на 25 април 1915 г. в с. Дълбок извор. Починал е в София през 1995 г. Брат на академик д-р Ташо А. Ташев.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

През 1940 г. е завършил архитектура в Белград. По време на следването си се самоиздържал като строителен работник. Дълги години преподавал в Университета по архитектура и строителство в София. Той е един от първите български хабилитирани специалисти по градоустройство. Основател и първи ръководител на катедрата по градоустройство във ВИАС. От 1960 г. за два мандата проф. Ташев е Главен архитект на София. По време на пребиваването му в Софийската община е разработен и приет със закон от 1966 г. Генерален план за развитието на Столицата. По този план са изградени новите жилищни комплексите, основните градски магистрали, метрото и др. И в продължение на изминалите над четиридесет години не се е наложило да го променят.


  • През 1960 г. е награден с орден „Кирил и Методий“ I ст. златен. През 1965 г. с орден „9-ти септември 1944 г.“ I степен. 1972 г. със Златен орден на труда с почетна значка на София и Димитровград, със златна значка Кольо Фичето и др.
  • През 1952 г. е удостоен със званието лауреат на Димитровска награда, а през 1973 г. със званието „Заслужил архитект“.
  • От 1963 г. до 1985 г. е почетен член на Кралския институт на Британските архитекти.
  • С решение от 26,01,2012 Столичния Общински съвет реши да именува улица находяща се в Район „Студентски“ с името „Проф. Арх. Петър А. Ташев“


Като архитект проектант е взел участие или е разработил сам следните обекти:

  1. Конкурсен проект за центъра на гр. София – 2 варианта, единият получил втора премия (първа така и не се дава), а другия откупка – 1944 – 45 г. с колектив.
  2. Градоустроствен проект за застрояване на район Булина ливада по системата на микрорайони.
  3. Общ и подробен план на Димитровград с колектив по негово ръководство 1950 – 51 г. По този проект се извършва строителството на града.
  4. Идеен общ градоустройствен и застроителен план на гр. Рудозем 1951 – 52 г. Този план става основа на окончателния план по който се изгражда града.
  5. Градоустройствен застроителен план за централната част на центъра с колектив в Софпроект под негово ръководство.
  6. Разработване на окончателни градоустройствени планове на центъра на София след провеждане на конкурс – колектив в Главпроект под негово ръководство 1953 г.
  7. Разработване на програма, събиране на материали и написване на проекто-планово задание за социалистическата реконструкция на София 1954 год.
  8. Разработване на програма за изработване на нов генерален план на София и съставяне на първите предварителни схеми 1954 – 55 г.
  9. Конкурсен проект за микрорайон Хиподрума – заедно с арх. Тодор Данов. Проекта получава втора премия, първа не била дадена, и послужва за основа на окончателния проект по който се извършва строежа – 1957 г.
  10. Конкурсен проект за сградите на СГНС – с колектив 1957 г.
  11. Конкурсен проект за центъра на гр. Габрово – колектив под негово ръководство. Проекта получава откупка – 1960 г.
  12. Оконачателен застроителен план на гр. Габрово – колектив под негово ръководство. Проекта е одобрен от КАБ и по него се извършва строежа на града.
  13. Градоустройствен план за центъра на гр. Казанлък, заедно с арх. Делчо Сугарев и арх. Маргарита Тодорова – проектът е одобрен от КАБ и по него се извършва строителството от 1960 г.
  14. Градоустройствен план за устройството и застрояването на жилищен район Красно Село с арх. Тодор Данов. Градоустройственото решение е одобрено и реализирано до 1966 г.
  15. Жилищен комплекс „Свобода“ втора част, проектът е одобрен през 1963 г. и строителсвото завършено.
  16. Жилищен комплекс „Хаджи Димитър“ – застроителен план по негово ръководство. Проектът е одобрен 1963 г. а строителството му започва през 1964 г.
  17. Жилищен комплекс „Дружба“ – застроителен план по негово ръководство.
  18. Паметник на В.И, Ленин в София, заедно със съветския скулптур Л.Е, Кербел 1971 г.