Пиезометър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Пиезометър
Схема на пиезометър

Пиезометърът (от гръцки пиезо - налягане и метрео — измервам) е уред, приспособение за производствено и лабораторно измерване на хидростатичното налягане на нютонови флуиди и деформации на твърди тела в дадена система. Терминът е въведен през XIX век от Ханс Кристиан Оерстед и Джейкъб Пъркинс. Измерването на налягането става посредством измерването на височината на течността (най-често вода или живак) в тънка стъклена тръбичка, свързана с другия си край към основния съд.

Пиезометърът е проектиран за измерване на статични налягания, съответно се различава от тръбата на Пито, като входът на тръбичката не е насочен срещу течението на флуида.

Уравнението на налягането се дава с формулата:  \ P = P_0 + \rho . g . z = \rho . g . {\delta h} където:

  •  \ P_0 = атмосферното налягане
  •  \rho  = плътност на течността
  •  \ g = земно ускорение
  •  \ z = дълбочина
  •  \delta h = Δh = издигането на течността в пиезометричната тръба

Вижте също[редактиране | edit source]