Пиер I (херцог на Бретан)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Пиер I Моклерк дьо Дрьо
херцог на Бретан
НаследникЖан I Рижия
Лични данни
Роден
Починал
май 1250
Семейство
БащаРобер II, граф дьо Дрьо
МайкаЙоланда дьо Куси
БракАликс дьо Туар
ПотомциЖан I Рижия
Пиер I Моклерк дьо Дрьо в Общомедия

Пиер I Моклерк дьо Дрьо (на френски: IPierre I de Dreux dit Mauclerc; 1187 – края на май 1250 , умира в морето край Дамиета) – херцог на Бретан на 27 януари 1213 – 1237 г., граф на Пентиевър през 1230 – 1237 г., граф на Ричмънд от 16 януари 1219 г. – до конфискацията през ноември 1224 г., а също и от октомври 1229 г. до конфискацията през януари 1235 г., втори син на Робер II, граф дьо Дрьо и дьо Брюин, и втората му съпруга, Йоланда дьо Куси, основател на бретанския клон на Дом на Дрьо.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Пиер I е втори братовчед на френския крал Луи VIII . Въпреки кралския си произход, като представител на по-младия клон, Пиер няма големи перспективи. Но кралят на Франция се нуждаеше от лоялен владетел на Бретан и затова Луи жени Пиер за наследницата на херцогството.

Пиер I Моклерк и църквата[редактиране | редактиране на кода]

Пиер I по време на управлението си успява да извади Бретан от влиянието както на Англия, така и на Франция. Той се опита да укрепи херцогската власт, като отслаби властта на бретонските епископи. За това той получава прякора си [1] През 1217 г. Пиер дьо Дрьо започва борба за власт с епископа на Нант .

Той позволява на служителите си да ограбват и опожаряват владенията на епископите, да заграбват земите и доходите, да пленяват свещеници, да ги малтретират и дори да ги измъчват. Епископът и неговият капитул, принудени да напуснат Бретан, търсят убежище в съседни епархии.

За такава политика той многократно е отлъчван от местните епископи, а от 1218 до 28 януари 1220 г. е отлъчен от папа Хонорий III.

Борба с Луи IX[редактиране | редактиране на кода]

След смъртта на съпругата си през 1221|1221 г. той става регент на сина си Жан. През 1226 г. Луи VIII умира и короната преминава към малолетния му син. Големите феодали решават да се възползват от това, като се стремят да отслабят властта на краля. Опозицията срещу Луи IX и майка му Бланш Кастилска е оглавена от Тибо IV ,граф Шампан, Пиер Моклерк и Юг X дьо Лузинян, граф дьо Ла Марш . Бароните сключват споразумение с краля на Англия и започват да укрепват своите замъци. Решителните действия на Бланш Кастилска довеждат до факта, че Тибо IV Шампан преминава на страната на Луи IX. И след това графовете на Бретан и Марш са привикани пред парламента и кралския двор.

Те отиват, но след сериозни заплахи. Пиер Моклерк подписва споразумение, според което се задължава да омъжи дъщеря си Йоланда за осемгодишния Жан, брат на Луи IX. Но през 1228 г. Пиер Моклерк и Хю X дьо Лузинян, граф на Марш, отново се разбунтуват, призовавайки за прехвърляне на регентството на чичото на краля Филип Юрпел .

Хенри III се намесва във войната и изпраща брат си Ричард на помощ на бароните, но той, разочарован от френските барони, се завръща в Англия. През 1230 г., след пристигането на Хенри III в Сен Мало, Пиер I Бретански полага клетва за вярност. Луи IX обявява херцога на Бретан за свален и сключва примирие с Англия за три години. След края на примирието Пиер I Бретански, не намирайки военна подкрепа от Хенри III, сключва мир с Луи IX, прехвърляйки крепостите Беллема, Сен-Жак-дьо-Беврон и Перие-ан-Перш на краля, а също така обещава да тръгне на кръстоносен поход веднага щом синът му стане пълнолетен.

Кръстоносни походи[редактиране | редактиране на кода]

След като прехвърля херцогството на Бретан на сина си Жан I през 1237 г., той тръгва на кръстоносен поход, оставяйки на наследниците си силна херцогска власт, а Бретан – своя изконен символ, хермелина.

Пиер придружава крал Луи IX в кръстоносен поход през 1249 г. и е заловен на 6 април 1250 г., след като е ранен в битката при Мансура . Умира в морето, докато се връща в Западна Европа.


Бракове и деца[редактиране | редактиране на кода]

  • Първа съпруга: от март 1213 г. / октомври 1214 г. Аликс дьо Туар, дъщеря на Ги дьо Туар и втората му съпруга Констанс от Бретан (ок. 1201 – 21 октомври 1221 г.).
Три деца:
1 Жан I Рижия (1217 – 8 октомври 1286) херцог на Бретан (1237 – 1286) и граф на Ричемонт през 1268 г.
2 Йоланда (1218 – 10 октомври 1272), съпруга (до 19 октомври 1226) на Хенри III от Англия ; съпруга (март 1227) на Жан, граф Анжу (1217 – 1232); съпруга (1231)на Тибо IV от Шампан ; съпруга от 1236 г. на Юг дьо Лузинян, син на Юг X дьо Лузинян
3 Артур (1220 – малко след 1223)
  • годеж (до 21 юли 1229 г.) с Мария от Лузинян, дъщеря на Хю I Кипър и съпругата му Алиса от Йерусалим (до 1215 – 1251/53). Бракът е забранен от папата поради 4-та степен на кръвно родство.
  • 2-ра съпруга: от около. 1230 г. Никол († февруари 1232 г.).
Едно дете:
4 Оливър дьо Брюне дьо Машекул ( Braine de Machecoul ) (1231 – 1279), лорд Машекул (Machecoul); 1-ва съпруга: от 1250 г. маркиза от Кош ( Кош ); 2-ра съпруга: от 1269 г. Юстахия (Eustace), дъщеря на Андре, барон Витри, основател на семейството на възрастните Мачекул ( Machecoul )
  • 3-та съпруга: преди януари 1236 г. Маргарет, вдовица на Хю от Туар

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Моклерк – мразещ клириците, наречен така, защото дълго учил в Париж и издевателства над духовенството в своите владения. Людовик Святой и его королевство.
  • Ашиль Люшер. „Французское общество времен Филиппа-Августа“.
  • Альбер Гарро – „Людовик Святой и его королевство“. изд. 2002 г, глава II. Регентство Бланки Кастильской

Връзки[редактиране | редактиране на кода]