Пиринско лале

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Пиринско лале.

Пиринско лале
Червена книга на България
CR
Критично застрашен[1]
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):Покритосеменни (angiosperms)
(без ранг):Едносемеделни (monocots)
разред:Лилиецветни (Liliales)
семейство:Кремови (Liliaceae)
род:Лале (Tulipa)
вид:Пиринско лале (T. pirinica)
Научно наименование
[ редактиране ]

Пиринското лале (Tulipa pirinica) е многогодишно тревисто луковично растение от семейство Кремови, български ендемит. Включено е в Червената книга на България и в Закона за биологичното разнообрезие като критично застрашен вид.[2]

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Луковицата му е обратнояйцевидна с тъмнокафяви обвивни люспи, от вътрешната страна са голи. Стъблото на растението достига до 20 cm височина. Има 3 – 4 листа, които са тясноланцетни. Околоцветните листчета са червени, в основата с тъмно петно, без жълта ивица около него. Те са неравни помежду си. Вътрешните листчета са обратнояйцевидни, по-широки от външните ланцетни листчета. Тичинковите дръжки му са голи. Плодът представлява елипсовидна кутийка. Цъфти през април – май, плодоноси – май – юни. Опрашва се от насекоми и се размножава се със семена и вегетативно.[2]

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Пиринското лале расте по сухи тревисти и храсталачни места с преобладаване на Syringa vulgaris и Paluirus spina - christi, върху наситено кафяви планинско-горски почви. Популациите му са с ниска численост. Наблюдават се годишни флуктуации в размерс им – между 50 и 100 индивида.[2]

Среща се в местността Пазлъка при село Илинден в Славянка, местността Сари Падина при село Копривлен, местността Лалево в подножието на връх Света Елена в Южен Пирин, на височина между 800 – 1300 m.[2]

За опазване на пиринското лале е създадена защитената местност „Пиринско лале“ в землището на село Копривлен, област Благоевград.[3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Червена книга на Република България. Пиринско лале. Посетен на 28 март 2020
  2. а б в г Игнатова, Пепа. Пиринско лале. // Червена книга на България. Посетен на 22 октомври 2018 г.
  3. Пиринско лале. // МОСВ. Посетен на 22 октомври 2018 г.
     Портал „Македония“         Портал „Македония