Пиринско лале

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Пиринско лале.

Пиринско лале
Червена книга на България
CR
Критично застрашен[1]
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):Покритосеменни (Angiospermae)
(без ранг):Едносемеделни (monocots)
разред:Лилиецветни (Liliales)
семейство:Кремови (Liliaceae)
род:Лале (Tulipa)
вид:Пиринско лале (T. pirinica)
Научно наименование
[ редактиране ]

Пиринското лале (Tulipa pirinica) е многогодишно тревисто луковично растение от семейство Кремови, български ендемит. Включено е в Червената книга на България и в Закона за биологичното разнообрезие като критично застрашен вид.[2]

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Луковицата му е обратнояйцевидна с тъмнокафяви обвивни люспи, от вътрешната страна са голи. Стъблото на растението достига до 20 cm височина. Има 3 – 4 листа, които са тясноланцетни. Околоцветните листчета са червени, в основата с тъмно петно, без жълта ивица около него. Те са неравни помежду си. Вътрешните листчета са обратнояйцевидни, по-широки от външните ланцетни листчета. Тичинковите дръжки му са голи. Плодът представлява елипсовидна кутийка. Цъфти през април – май, плодоноси – май – юни. Опрашва се от насекоми и се размножава се със семена и вегетативно.[2]

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Пиринското лале расте по сухи тревисти и храсталачни места с преобладаване на Syringa vulgaris и Paluirus spina - christi, върху наситено кафяви планинско-горски почви. Популациите му са с ниска численост. Наблюдават се годишни флуктуации в размерс им – между 50 и 100 индивида.[2]

Среща се в местността Пазлъка при село Илинден в Стъргач, местността Сари Падина при село Копривлен, местността Лалево в подножието на връх Света Елена в Южен Пирин, на височина между 800 – 1300 m.[2]

За опазване на пиринското лале е създадена защитената местност „Пиринско лале“ в землището на село Копривлен, област Благоевград.[3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Червена книга на Република България. Пиринско лале. Посетен на 28 март 2020
  2. а б в г Игнатова, Пепа. Пиринско лале // Червена книга на България. Посетен на 22 октомври 2018 г.
  3. Пиринско лале // МОСВ. Посетен на 22 октомври 2018 г.