Питер Якоб ван дер Леу

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Питер Якоб ван дер Леу
Pieter Jakob van der Leeuw
нидерландски психиатър и психоаналитик
Роден
Починал
20 ноември 1985 г. (76 г.)
Националност Флаг на Нидерландия Нидерландия
Научна дейност
Област Психология
Образование Утрехтски университет
Учил при Жан Лампъл-де Гроот
Работил в Международната психоаналитична асоциация

Питер Якоб ван дер Леу (на нидерландски: Pieter Jakob van der Leeuw) е нидерландски психиатър и пионер в психоанализата.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 9 юли 1909 година в Зьотпхен, Нидерландия. Учи медицина в Утрехт, където специализира и психиатрия. Започва психоаналитичното си обучение през Втората световна война под ръководството на Жан Лампъл-де Гроот[1]. Той е председател на Холандското психоаналитично общество и обучителния комитет и един от основателите на Психоаналитичния институт в Амстердам през 1946 г. През 1965 е избран за президент на Международната психоаналитична асоциация като остава на този пост до 1969 г. Освен това е съосновател на Музея „Зигмунд Фройд“ на ул. Бергасе 19 във Виена.

Ван дер Леу прави собствени приноси към предедиповата фаза при момчетата (1958) и към концепцията за защита (1971).

Умира на 20 ноември 1985 година в Амстердам на 76-годишна възраст.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Leeuw, Pieter Jakob van der. (1958). On the preoedipal phase of the male. International Journal of Psycho-Analysis, 39, 112 – 115.
  • Leeuw, Pieter Jakob van der. (1968). The psychoanalytic society. International Journal of Psycho-Analysis, 49, 160 – 164.
  • Leeuw, Pieter Jakob van der. (1969). Concernant le concept de défense. Revue française de psychanalyse, 33, 5 – 23.
  • Leeuw, Pieter Jakob van der. (1971). On the development of the concept of defence. International Journal of Psycho-Analysis. 52,51 – 58.
  • Leeuw, Pieter Jakob van der. (1977). L'impact de la correspondance Freud-Jung sur l'histoire des idées. Revue française de psychanalyse, 41, 439 – 463.

Източници[редактиране | редактиране на кода]