Плаващ затвор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Британски плаващ затвор, ок. 1810

Плаващ затвор (също или блокшив затвор) – съд (кораб), приспособен за физическо задържане (лишаване от свобода), по-рядко за транспортиране на затворници.

История[редактиране | редактиране на кода]

Излежаването на наказание на галера като вид наказание е известно още от средновековието. В този тесен смисъл галерата може да се приеме като предшественик на плаващия затвор, макар да е вид боен кораб, а не място за излежаване на присъда от затворници. В Испания галерите са използвани в това им качество до началото на 19 век.

Новото време[редактиране | редактиране на кода]

В века на платната кораба в самостоятелното си плаване често има нужда от изолация на отделни хора – дали това ще са нарушители на дисциплината от екипажа, пресовани, пленници, контрабандисти или пирати и приватири. Специалното преправяне на съда в плаващ затвор е свързана с нарастването на броя на затворниците, недостатъчно затвори на сушата, наличие на подходящ корпус. Допълнителен фактор за изолацията от брега е факта, че болшинството хора не могат да плуват.

Типична е трансформацията в затвор на двудечен кораб. Батарейните палуби се преоборудват в бараки и килии, оръдейните амбразури и траповете се преграждат с решетки, кърмовите каюти се изолират. На горната палуба се съоръжават помещенията за охраната. След това на кораба се дава „подходящо“ име, например Justitia или Retribution, и с това преоборудването приключва.

Широко използване на плаващи затвори има от началото на Седемгодишната война, когато числеността на армиите, и пленниците съответно, рязко се увеличава, едновременно с обновлението на флотите и появата на стари кораби, негодни за линеен бой. В последващата Американска война техни основни обитатели стават американските приватири (капери) и техните по-малко решителни френски и холандски събратя, нападащи британската търговия. По различни данни, през британските плаващи затвори в колониите, без да броим Ямайка, преминават от 9000 до 12 000 души[1][2].

Цяла група плаващи затвори стои на котва в Нюйоркския залив, по-точно в Ийст Ривър. Видимо заради това, че са пред очите на всички, те са постоянна мишена на метежната пропаганда. Сред тях най-известен е HMS Jersey, преустроен на базата на 60-пушечен кораб. Условията на борда обикновено са по-лоши, отколкото в затворите на сушата. Симпатизиращи на затворниците автори твърдят, че само на нея са загинали около 7000 души[1]. Тогавашното третиране на пленниците и при двете страни не би издържало изискванията на Женевската конвенция, но за американците Jersey е особен случай. Един от затворниците там, Ебенезер Фокс, го описва така:

Външно затвора изглежда непристъпен и мрачен. Кораба е разоръжен: останал е само бушприта, приличаща на бесилка стрела за вдигане на товари и кърмовия флагщок. Илюминаторите са затворени и заковани. В бордовете има прорязани два реда отверстия, примерно два на два фута, отстоящи един от друг през десет фута, преградени с решетки от желязо. [3]

—  Gardiner Navies and the American Revolution

Горящия Cap Arcona малко след началото на нападението

По време на последвалите Френски войни използването на плаващи затвори не само се разширява, но към техните обитатели са добавени голям брой политически затворници. Най-известния пример са Нантските удавници във Франция. В Британия цели групи плаващи затвори са поставени на котва, обикновено до големи военноморски бази. Така например, във вътрешния залив на Портсмут те са до 30.

В годините на колонизация на Австралия се появява нова тяхна разновидност – затворнически транспорт. Така наречения Първи флот се състои от подобни съдове, станали при пристигането си места за лишаване от свобода. Примерно в това време във Франция стават известни кайенските каторжни „понтони“, особено във връзка с делото на Комуната и Делото Драйфус.

Световните войни[редактиране | редактиране на кода]

Във времето на гражданската война в Русия баржи за затворници са използвани и от двете страни, главно на Волга. Известен е случай за затваряне на местни революционери в Архангелск на параход на интервентите.

Нацистка Германия има няколко пътнически съда, в т.ч. лайнера Cap Arcona, като плаващи затвори в залива на Любек. Всички те, и повечето им затворници, загиват при съюзническите бомбардировки.

Най-новото време[редактиране | редактиране на кода]

След 1990 г. използването на съдове като постоянни затвори е прекратено. Въпреки това необходимостта от временно лишаване от свобода на борд на кораб остава и изчезването и не се предвижда.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Granville W. and N. C. Hough,… p. 24−28.
  2. Gardiner Navies and the American Revolution|69|1
  3. Оригинален текст на цитата - Her external appearance was forbidding and gloomy. She was dismantled: her only spars were the bowsprit, a derrick that looked like a gallows, for hoisting supplies on board, and a flagstaff at the stern. The port-holes were closed and secured. Two tiers of holes were cut through her sides, about two feet square and about ten feet apart, strongly guarded by a grating of iron bars.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Granville W. and N. C. Hough. Spanish, French, Dutch, and American Patriots of the West Indies During the American Revolution. 7 – Spanish Borderland Sories, SSHAR Press, Midway City, CA, 2001.
  • Navies and the American Revolution, 1775−1783 / Robert Gardiner, ed. – Chatham Publishing, 1997. – ISBN 1-55750-623-X.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Плавучая тюрьма“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.