Подолско възвишение
| Подилското възвишение | |
 | |
  Местоположение на картата на Украйна | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Местоположение |  Украйна Молдова |
| Надм. височина | 130 – 471 m |
| Дължина | 700 km |
| Ширина | 200 km |
| Реки | Днестър, Южен Буг |
| Инфраструктура | |
| Селища | Лвов, Виница |
 | |
| Подилското възвишение в Общомедия | |
Подилското възвишение (на украински: Поді́льська височина́) е обширна хълмиста област в югозападната част на Украйна, като се явява междинна зона между Източноевропейската равнина на север и североизток и склоновете на Източните Карпати на югозапад. Дължина около 560 km, ширина до 160 km.[1]
Простира се от северозапад на югоизток предимно в междуречието на реките Днестър на юг и югозапад и Южен Буг на север и североизток. На север плавно преминава в по-ниското Волинско възвишение, а на изток – с Приднепровското възвишение. В различни по-стари географски източници и географски карти двете възвишения се обединавят под едно название Волино-Подолско възвишение.[1]
Изградено е предимно от варовици, мергели, пясъчници и шисти, а в източната част от гранити и гнайси, препокрити с льосови и льосовидни наслаги. Релефът му се характеризира с обширни плоски възвишения и дълбоки, каньоновидни долини между тях. Височината му се понижава от 380 – 320 m на северозапад до 220 – 130 m на югоизток. Максимална височина връх Камула 472 m , разположен в северозападната му част, на 2 km югоизточно от село Подгородище, Лвовска област. Северният край на възвишението в резултат на интензивното ерозионно разчленение има хълмист релеф, като тук са разположени обособени по-малки възвишения: Толтри (Медобори), Гологори, Вороняки, Кременецко възвишение и др. Южната и югозападната, Приднестровска част на Подолското възвишение представлява стъпалообразна равнина, образувана от обширните надзаливни тераси на река Днестър.[1]
Подолското възвишение се явява вододел на водосборните басейни на реките Днестър на юг, Западен Буг на северозапад, Южен Буг на изток и Припят на север (десен приток на Днепър). От него водят началото си реките Западен Буг и Южен Буг, множество леви притоци на Днестър – Серет, Збруч, Мурафа и др. и два десни притока на Припят – Стир и Горин с притока си Случ.[1]
Значителна част от територията на възвишението се обработва за целите на земеделието. Има запазени дъбови гори с примеси от габър и липа и обширни ливадни степи. В северните му части се срещат малки букови гори, а в южните са разпространени тревисто-типчаково-коилови степи.[1]