Полоса на пробива

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Полоса на пробива или участък на пробива – военен термин, обозначаващ участък отбранителната линия на противника, отдаден на войсково съединение или обединение в пределите на който става съсредоточаването на основните усилия на войсковите части, насочени към пробив на вражеската отбрана[1][2].

Според опита от бойните действия на крайния етап от Великата Отечествена война ширината на полосата на пробива за фронт съставлява 20 – 30 km (сумарната ширина на 1 – 3 участъка), за армия – 6 – 14 km, за корпус – 4 – 6 km, за дивизия – 2 – 3 km на главното направление, а на спомагателното – 5 – 6 km[3]. В много случаи ширината на участъка на пробива на корпуса или дивизията може да съвпада с ширината на полосата на настъплението[1]. При това, при трикилометровата полоса на настъпление на дивизията тактическата плътност на един километър фронт съставлява 3 стрелкови батальона[3]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Военный энциклопедический словарь. 770 с.
  2. Краткий словарь оперативно-тактических и общевоенных слов (терминов). 303 с.
  3. а б Мацуленко В. Развитие тактики наступательного боя. Военно-исторический журнал. 28 – 30 с.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Токарев И. М. Тактический справочник по германской армии. Москва, Военное издательство НКО СССР, 1940, 80 с.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Полоса прорыва“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​