Направо към съдържанието

Пол Вейн

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Пол Вейн
Paul Veyne
френски историк
Роден
Починал
Бедоан, Франция
ПогребанФранция

Религияатеизъм[1]
Учил вЕкол нормал (Париж)
Практическо училище за висши изследвания
Практическо училище за висши изследвания
Лицей Анри IV
Научна дейност
ОбластИстория
Работил вКолеж дьо Франс (1975 – 1999)
Парижки университет
Награди„Шатобриан“ (2006)
Гран при „Гобер“ (2007)
„Роже Кайоа“ (2009)
„Фемина“ (2014)
Семейство
БащаЖозеф Вейн
Деца1

Пол Вейн (на френски: Paul-Marie Veyne) е френски историк, специалист по римска и европейска древност, дългогодишен университетски преподавател и почетен професор в Колеж дьо Франс.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Със съвсем скромен произход, Пол Вен се насочва към античната история от ранна възраст, поради личен интерес. Издържал конкурсите за École normale supérieure и по-късно за École pratique des hautes études в течение на 10 години се образова (1951–1954 и 1957–1962), като в 1955 г. се класирал на конкурса за агрегация по граматика. През 1975 г., покровителстван от Реймон Арон, получава катедра в Kолеж дьо Франс, но отношенията им се развалят. За 5 години, като студент, е член на Френската комунистическа партия, но я напуска след събитията в Унгария от 1956. Въпреки че е белязан от Leontiasis ossea, Вейн се жени неколкоратно и има един син.

Вен започва кариерата си с успешната публикация едно методологическо есе. Следващата му работа е издание на докторската теза върху даряването в Рим. От самото начало той се дистанцира от модния структурализъм и сциентиското писане на история и подържа добри отношения с Мишел Фуко.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Comment on écrit l'histoire: essai d'épistémologie, Paris: Éditions du Seuil, 1971; rééd. augmentée de „Foucault révolutionne l'histoire“, 1978.
  • Le Pain et le cirque. Sociologie historique d'un pluralisme politique, Paris: Éditions du Seuil, 1976; преизд. 1995
  • L'Inventaire des différences. Leçon inaugurale au Collège de France, Paris: Éditions du Seuil, 1976
  • L'Élégie érotique romaine. L'amour, la poésie et l'Occident, Paris: Éditions du Seuil, 1983; преизд. 2003
  • Les Grecs ont-ils cru à leurs mythes? Essai sur l'imagination constituante, Paris: Éditions du Seuil, 1983; преизд. 1992.
  • René Char en ses poèmes, Paris: Gallimard, 1990; преизд. 1995.
  • La Société romaine, Paris, Éditions du Seuil, „Des travaux“, 1991. (ISBN 2-02-012987-6) ; rééd. augmentée d'un texte liminaire dans la collection „Points-histoire“, 2001. (ISBN 2-02-052360-4)
  • Le Quotidien et l'intéressant. Entretiens avec Catherine Darbo-Peschanski, Paris, Les Belles Lettres, 1995. (ISBN 2-251-44048-8); преизд. Paris, Hachette, Pluriel, 1997. (ISBN 2-01-278817-3); преизд. 2006. (ISBN 2-01-279326-6)
  • Sexe et pouvoir à Rome, préface de Lucien Jerphagnon, Paris, Tallandier, 2005. Recueil d'articles précédemment publ. dans la revue L'Histoire (1978-2004). (ISBN 2-84734-244-3) ; преизд. в поредицата „Points-histoire“, 2007. (ISBN 978-2-7578-0420-9)
  • L'Empire gréco-romain, Paris, Éditions du Seuil, „Des travaux“, 2005; преизд. 2006.
  • в съавторство с Laurent Greilsamer, René Char, Paris, Ministère des affaires étrangères, Culturesfrance, „Auteurs“, 2007. (ISBN 978-2-35312-019-2)
  • Quand notre monde est devenu chrétien (312-394), Paris, Albin Michel, „Idées“, 2007 (ISBN 978-2-226-17609-7). преизд. Paris, Le Livre de Poche, 201057.
  • Sénèque. Une introduction, préface de Lucien Jerphagnon, suivi de la lettre 70 des Lettres à Lucilius, Paris, Tallandier, „Texto“, 2007. (ISBN 978-2-84734-424-0)
  • Michel Foucault. Sa pensée, sa personne, Paris, Albin Michel, Sciences humaines, 2008. (ISBN 2226179143); преизд. Paris, Le Livre de Poche, 2010.
  • Mon musée imaginaire, ou les chefs-d'œuvre de la peinture italienne, Paris: Albin Michel, 2010
  • Et dans l'éternité je ne m'ennuierai pas, Paris: Albin Michel, 2014; преизд. 2016.
  • Palmyre. L'irremplaçable trésor, Paris: Albin Michel, 2015.
  • La Villa des Mystères à Pompéi, Paris: Gallimard, 2016.
  • Une insolite curiosité, Paris: Robert Laffont, 2020.

Издания в България[редактиране | редактиране на кода]

  • Пол Вейн, История на частния живот в Римската империя. Прев. от фр. Й. Сиракова, София: ЛИК, 2003, ISBN 954-607-412-8

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Почетни отличия[редактиране | редактиране на кода]

  • 1990: Кавалер на Ордена на Почетния легион
  • 1995: Офицер на френския Орден за заслуги
  • 2016: Офицер на Ордена на Почетния легион
  • 2016: Командор на Ордена за изкуства и словесност

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]