Пол Уелър
| Пол Уелър Paul Weller | |
| английски певец | |
 11 юли 2009 г. | |
| Роден | |
|---|---|
| Музикална кариера | |
| Псевдоним | Paul Weller |
| Стил | поп музика, ню уейв |
| Инструменти | китара, вокал |
| Активност | от 1975 г. |
| Лейбъл | „Парлофон Рекърдс“ |
| Участник в | „Джем“, The Style Council |
| Уебсайт | paulweller.com |
| Пол Уелър в Общомедия | |
Пол Уелър (на английски: Paul Weller; John William Weller) е популярен английски музикант, певец и автор на песни. Той е един от основателите на пънк групата The Jam (1976 – 1982). В периода (1983 – 1989) е част от групата The Style Council. От 1990 г. се отдава на самостоятелна кариера. През 2006 г. му е връчена наградата Brit, за изключителен принос към британската музика.[1]
Ранни години
[редактиране | редактиране на кода]Пол Уелър е роден през 1958 г. в Шиъруотър, квартал на град Уокинг, графство Съри.[2] Рожденото му име е Джон но по-късно майко му го прекръства на Пол.[3] Любовта му към музиката започва с The Beatles, а след това с The Who и Small Faces. Когато е на единадесет години, той постъпва в училище Sheerwater County Secondary в родния Уокинг и започва да свири на китара.
Музикална кариера
[редактиране | редактиране на кода]The Jam (1972 – 1982)
[редактиране | редактиране на кода]Пол Уелър формира The Jam през началото на 70-те години, като групата изгрява на британската мод/пънк сцена. Според публикувани данни Уелър ръководи шест студийни албума с The Jam.[4]
The Style Council (1982 – 1989)
[редактиране | редактиране на кода]След разпадането на The Jam Уелър създава The Style Council заедно с клавириста Мик Талбот. Групата експериментира със соул, джаз и поп звучене и достига комерсиален успех, най-вече с албума Our Favourite Shop (1985).
Солова кариера (от 1992)
[редактиране | редактиране на кода]През 1992 г. Уелър издава дебютния си солов албум Paul Weller, след което се утвърждава като изпълнител с множество солови проекти. Един от значимите му солови албуми е Wild Wood (1993), който получава похвали от критиката като „реален майсторски труд“ и бележи „завръщане на Уелър към корените му“. През 2021 г. излиза Fat Pop (Volume 1), който достига № 1 във Великобритания и затвърждава дългогодишното му влияние.[4]
Награди
[редактиране | редактиране на кода]Пол Уелър е трикратен носител на наградата Brit за най-добър солов артист, в годините 1995[5], 1996[6] и 2009[7]. През 2006 г. му е връчена наградата Brit за изключителен принос към британската музиката. В 2007 г. е удостоен със званието Командор на Ордена на Британската империя.[8]
Дискография
[редактиране | редактиране на кода]Уелър е издал единадесет самостоятелни албума.[9]
- Paul Weller (1992)
- Wild Wood (1993)
- Stanley Road (1995)
- Heavy Soul (1997)
- Heliocentric (2000)
- Illumination (2002)
- Studio 150 (2004)
- As Is Now (2005)
- 22 Dreams (2008)
- Wake Up the Nation (2010)
- Sonik Kicks (2012)
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Malins, Steve, Paul Weller: The Unauthorised Biography, Virgin Books, 1996
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.brits.co.uk Архив на оригинала от 2012-10-21 в Wayback Machine.. Посетен на 17 май 2013 г.
- ↑ www.discogs.com. Посетен на 17 май 2013 г.
- ↑ www.imdb.com. Посетен на 17 май 2013 г.
- ↑ а б The musical odyssey of Paul Weller: four decades of artistic diversity in ten songs
- ↑ www.brits.co.uk Архив на оригинала от 2011-11-12 в Wayback Machine.. Посетен на 17 май 2013 г.
- ↑ www.brits.co.uk Архив на оригинала от 2010-02-25 в Wayback Machine.. Посетен на 17 май 2013 г.
- ↑ www.brits.co.uk Архив на оригинала от 2015-07-01 в Wayback Machine.. Посетен на 17 май 2013 г.
- ↑ www.imdb.com. Посетен на 17 май 2013 г.
- ↑ www.allmusic.com. Посетен на 10 май 2013 г.