Направо към съдържанието

Порто Вельо

(пренасочване от Порту Велю)
Порто Вельо
Porto Velho
Знаме
      
Герб
Горе, ляво – щабът на правителството на щата; дясно – изглед от града; център, ляво – Домът на Културата на Порто Вельо; дясно – залез край река Мадейра; долу – панорамен изглед.
Горе, ляво – щабът на правителството на щата; дясно – изглед от града; център, ляво – Домът на Културата на Порто Вельо; дясно – залез край река Мадейра; долу – панорамен изглед.
Бразилия
-8.7619° с. ш. -63.9039° и. д.
Порто Вельо
Рондония
Страна Бразилия
ЩатРондония
МезорегионМадейра-Гуапоре
МикрорегионПорто Вельо
Площ34082.366 km²
Надм. височина85 m
Население435732 души
12,8 души/km²
КметРоберто Собриньо (PT)
Основаване2 октомври 1914 г. (1914-10-02) (109 г.)
Пощенски код76800-000
Официален сайтwww.portovelho.ro.gov.br
Порто Вельо в Общомедия

Порто Вельо (на португалски: Porto Velho, [ˈpoʁtu ˈvɛʎu], в превод Старо Пристанище) е столицата и най-голям град – община на щата Рондония в Северозападна Бразилия. Общината е част от икономико-статистическия микрорегион Порто Вельо, мезорегион Мадейра-Гуапоре. Населението на общината към 2010 г. е 426 558 души, а територията е 34 082,366 km2 (12,7 д./km²).

Намира се в горния речен басейн на река Амазонка. Пощенският му код е 76800 – 000. Международно летище Порто Вельо се намира на 7 км от града и обслужва полети предимно между Порто Вельо и други големи бразилски градове.

Основан е на 2 октомври 1914 с построяването на жп линията Мадейра-Маморе; тогава придобива статут на град, като част от щата Амазонас. Едва през 1943 г. става столица и град на Рондония.

Днес Порто Вельо преживява период на значителна демографска и икономическа експанзия, бидейки една от най-бързо развиващите се столици в Бразилия. Открити са два големи търговски центъра в града (мола) – „Porto Velho Shopping“ и „Porto Madeira Shopping“.

Дворец Жетулио Варгас, щаб на правителството на Рондония.

Порто Вельо е създаден около 1907 г. покрай строителството на жп линията Мадейра-Маморе. Няколко години по-късно, на 2 октомври 1914 г. придобива статут на община, част от щата Амазонас.

От средата на 19 век се правят първите опити за построяване на жп линия с която да се избегне участъкът с водопади и бързеи по реката Мадейра (около 380 km) за да може да бъде пренасян каучукът произведен в Боливия и в региона на Гуажара-Мирин. Избраното място за построяването на пристанище е Санто Антонио до Мадейра, тогава провинция на Мато Гросо, от което каучукът бива пренасян на корабите, продължавайки пътя към Европа и Съединените щати.

Трудностите срещнати при строителството и оперирането на речно пристанище срещу скалите на водопада Санто Антонио, карат строителите и предприемачите да използват малкият амазонски порт, на около 7 km надолу, в много по-благоприятна местност.

Придобива статут на община (град) през 1914 г., тогава все още част от щата Амазонас. През 1943 става столица и, заедно с община Гуажара-Мирин, е включен във Федералната територия Гуапоре, която през 1956 е преименувана на Рондония, ставайки щат на 4 януари 1982 г.

Демографски прираст

[редактиране | редактиране на кода]

На 15 януари 1873 г., император Педро II подписва Наредба-закон № 5.024, с който разрешава търговските кораби от всички държави да плават свободно по река Мадейра. В резултат, биват построени модерни съоръжения за акостиране в Санто Антонио, който оттогава става известен като Порто Ново.

В същото време продължава да се използва старото пристанище поради по-голямата сигурност, която предлага, въпреки оперативните трудности и разстоянието до Санто Антонио, начална точка на жп линията Мадейра-Маморе.

Персивал Фъркюхар, собственик на предприятието, което успява да завърши строителството на жп линията през 1912 г., от 1907 г. използва старото пристанище (на португалски: Porto Velho) за доставянето на строителните материали, когато решава че началната точка на железницата ще бъде именно тази (вече в провинция Амазонас), превръщайки се по този начин в истинския основател на града, който получава името Порто Вельо.

Градът израства покрай железопътните съоръжения на линията Мадейра-Маморе. Благодарение на печелившите икономически дейности които последват (добив на каучук, а по-късно на каситерит и злато), Порто Вельо се утвърждава и става дом на мигранти, които днес съставят населението му.

По време на завършването на строителството на жп линията, в селището живеят около хиляда души, голяма част от тях служители в строителната компания.

Река Мадейра на фона на града.

Порто Вельо се намира в западната част на северния регион на Бразилия, в зона обхваната от Западната Амазония в Южноамазонското плато, част от Централното плато на Бразилия.

Релефът на общината е до известна степен равномерен, с вариации в надморската височина от 70 метра до малко над 600 метра. Районът се намира в долината на река Мадейра, между Амазонската равнина и бразилското централно плато.

Местност край водопад Теотонио, малко преди Порто Вельо.

Доминира тропично-влажният климат, който се характеризира с топло време и високи нива на влажност. Градът е разположен в преходна зона с полувлажния климат от централно-западния регион и с екваториалния климат, преобладаващ в северния регион на Бразилия.

Екваториалният климат е вид тропичен климат в които няма сух сезон – всички месеци имат средни стойности на валежите от минимум 60 mm. Обхваща зоните отдалечени на максимум пет градуса от екватора.

Залез край река Мадейра, един от притоците на Амазонка.

Амазонията представлява над половината от дъждовните гори на земята и обхваща най-обширната и биоразнообразна част на тропичните гори в света. Дъждовните тропични гори са най-богатите на флора и фауна биоми, и като цяло горите в Америка имат много по-голямо биоразнообразие от влажните гори в Африка и Азия.[1]

Над 1/3 от всички видове на земята живеят в Амазонската дъждовна гора.[2]

  1. Turner, I.M. 2001. The ecology of trees in the tropical rain forest. Cambridge University Press, Cambridge. ISBN 0-521-80183-4
  2. Amazon Rainforest, Amazon Plants, Amazon River Animals