Пощальонът винаги звъни два пъти (филм, 1946)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Пощальонът винаги звъни два пъти.

Пощальонът винаги звъни два пъти
The Postman Always Rings Twice
Постер на филма от Джулс Грандгагнидж
Постер на филма от Джулс Грандгагнидж
Режисьори Тей Гарнет
Продуценти Кери Уилсън
Сценаристи Хари Ръскин
В ролите Лана Търнър
Джон Гарфилд
Хюм Кронин
Одри Тотър
Музика Джордж Басмен
Ерих Зайсл
Оператор Сидни Вагнер
Разпространител Метро Голдуин Майер
Премиера 2 май, 1946 г.
Времетраене 113 минути
Страна САЩ
Език Английски
Бюджет 1 683 000 долара
Външни препратки
IMDb Allmovie
Общомедия В Общомедия

Пощальонът винаги звъни два пъти“ (на английски: The Postman Always Rings Twice) е американски филм ноар, излязъл по екраните през 1946 година, режисиран от Тей Гарнет с участието на Лана Търнър в главната роля. Сценарият, написан от Хари Ръскин, е базиран на едноименната новела от 1934 г. на писателя Джеймс Кейн.

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

Безработният Франк се спира в крайпътно заведение и за да заплати обяда си, се наема на работа при собственика, гръцки емигрант. Той се влюбва в Кора - младата жена на своя работодател. Между тях възниква любовна връзка. Кора подбужда любовника си да убие съпруга и, за да получи парите от застраховката му. След първия неуспешен опит за убийство, заговорниците накрая успяват да се отърват от гръка, като инсценират автомобилна катастрофа. Но полицията ги подозира в убийството и тръгва по следите им. Когато двамата любовници успяват да се измъкнат от правосъдието и да заживеят заедно, се случва нелеп инцидент - втора автомобилна катастрофа, в която Кора загива. Франк е обвинен в предизвикването и на двете катастрофи.

В ролите[редактиране | редактиране на кода]

Название[редактиране | редактиране на кода]

Името на филма и на романа има метафоричен характер. Никакъв пощальон не присъства в действието. "Както пощальона, така и провидението винаги звъни два пъти" - така обяснява смисъла на заглавието на романа Джеймс Кейн. Иронията на съдбата е в това, че сляпата Темида оправдава реално престъпника за извършено от него убийство, но го признава за виновен в убийство, което той не е извършил.[1]

Бележки и източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Henry Bacon : Visconti: Explorations of Beauty and Decay. Cambridge University Press, 1998. ISBN 0-521-59960-1. с.16-21.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]