Правило на Глогер

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Правилото на Глогер е биогеографско емпирично правило, което гласи, че в рамките на популацията от един вид топлокръвни животни съществува тенденцията по-пигментираните от тях да обитават по-влажни хабитати, т.е. по-близо до екватора. Правилото е наречено по името на германския зоолог Константин Вилхелм Ламберт Глогер (1803 – 1863), който първи забелязва този феномен през 1833 година в обзор на ковариацията между климат и цветовете на птичето оперение, озаглавен Das Abändern der Vögel durch Einfluss der Klima's.[1] Германският естествоизпитател и орнитолог Ервин Щресеман (1889 – 1972) забелязва, че идеята на Глогер вече е била изразена от зоолога и ботаник Петер Симон Палас (1741 – 1811) в неговата Zoographia Rosso-Asiatica (1811).[2] Глогер открива, че птиците от един вид, обитаващи по-влажни хабитати, са с по-тъмно оперение от птиците от същия вид в региони с по-сух климат. Правилото важи за над 90% от 52 вида северноамерикански птици.[3]

Едно обяснение за правилото на Глогер в случая с птиците вероятно е свързано с по-високата устойчивост на тъмните пера към бактерии, разграждащи оперението и окосмяването, каквито например са Bacillus licheniformis. Във влажни хабитати перата са по-силно изложени на бактерии и тези хабитати благоприятстват развитието на микроорганизми; а по-тъмните пера и косми по-трудно се разграждат.[4] По-устойчивите видове евмеланин – тъмнокафяв и черен – се произвеждат в по-топли и влажни региони, докато в сухите и по-студени региони преобладава производството на феомеланини – с червеникав до пясъчен цвят – което благоприятства защитните механизми като камуфлажа.

Сред бозайниците се наблюдава изразена тенденция в екваториалните и тропичните региони да имат по-тъмна кожа и окосмение от тези, обитаващи полярните области. В този случай основната причина вероятно е необходимостта от по-добра защита от по-интензивното ултравиолетово излъчване от Слънцето. Въпреки това абсорбирането на определено количество УВ лъчение е необходимо за производството на витамин D, без който се развиват заболявания като остеомалация (рахит).

Правилото на Глогер е ясно изразено и в човешката популация.[5] Живеещите по-близо до екватора и изложени на повече слънце хора са по-тъмно пигментирани от онези, обитаващи региони по-далече от екватора. Сред най-известните изключения са тибетците и инуитите, които имат по-тъмна кожа отколкото географската им ширина предполага. В случая с тибетците това се дължи на адаптация към изключително високото ултравиолетово лъчение, което се регистрира на Тибетското плато, докато в случая с инуитите необходимостта от абсорбиране на УВ лъчение е по-ниска заради естествено по-богатата на витамин D диета на инуитите.

Проучване от 2015 година, публикувано в сп. Nature Plants, стига до извода, че правилото на Глогер, формулирано за животни, се отнася и до цветовете на растенията, като документира, че по-близо до екватора растат растения с по-тъмни цветове, и подкрепя идеята, че цветът има връзка със защитата на растенията от УВ лъчението.[6]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

  • Правило на Алън – отразяващо корелация между климата и дължината на крайниците на животните
  • Правило на Бергман – отразяващо корелацията между географската ширина и телесната маса на животните

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Gloger, Constantin Wilhelm Lambert. §. 5. Abänderungsweise der einzelnen, einer Veränderung durch das Klima unterworfenen Farben // Das Abändern der Vögel durch Einfluss des Klimas. Breslau, August Schulz, 1833. ISBN 978-3-8364-2744-9. OCLC 166097356. с. 11 – 24.
  2. ↑ Stresemann, Erwin, Epstein, Hans J. (translator), Epstein, Cathleen (translator). Ornithology: from Aristotle to the present. Cambridge, MA, Harvard University Press, August 1975. ISBN 978-0-674-64485-4. OCLC 1499768. с. 70.
  3. ↑ Zink, RM и др. Evolutionary processes and patterns of geographic variation in birds // Current Ornithology 4. 1986. с. 1 – 69.
  4. ↑ Burtt, Edward H. Jr. и др. Gloger's Rule, feather-degrading bacteria, and color variation among Song Sparrows (PDF, 0.1 MB) // The Condor 106 (3). 2004. DOI:10.1650/7383. с. 681 – 686. Архивиран от оригинала на 2012-11-20. Посетен на 2007-11-24.
  5. ↑ Ember, Carol R., Ember, Melvin, Peregrine, Peter N. Anthropology. 10th. Prentice Hall, August 2001. ISBN 978-0-13-091836-9. OCLC 47018472.
  6. ↑ Cuthill, I. (2015). Flower colour: Gloger's rule isn't just for the birds. Nature Plants, 1, 14013, DOI: 10.1038/nplants.2014.13
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Gloger's rule в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Правило_на_Глогер&oldid=11791906“.