Прекогниция
В парапсихологията прекогниция (на латински: præ-, „преди“ и cognitio, „придобиване на знание“), също наричана поглед в/към бъдещето,[1] и второ зрение,[2][3][4] е вид екстрасензорна перцепция, която включва придобиването или ефектът на бъдеща информация, която не може да бъде логически заключена от предишно налична или нормално придобивана чрез сетивата информация.[5][6]
Съществуването на прекогниция, както и други форми на екстрасензорно възприятие не се приема от мейнстрийм научната общност.[7][8][9]
Научното изследване на прекогницията като вид екстрасензорно възприятие е затруднена от дефиницията, която имплицитно съдържа идеята за феномена, която е срещу установените принципи на науката [10] или по-специфично това е идеята, че прекогницията трябва да наруши принципа, че ефектът не може да възникне преди причината му. [10] Така че според науката има установение когнитивни склонности, които засягат човешката памет и съждение за вероятност, които създават убеждението, но все пак грешното впечатление за прекогниция [11].
Научно гледище
[редактиране | редактиране на кода]Ранно разглеждане на темата имаме от Аристотел в неговота книга За пророкуването чрез сънища. Той казва, че „този, който изпраща подобни сънища трябва да бъде бог“, както и че „фактът, че тези, на които ги праща не са най-добрите или най-умните, но просто обикновени хора.“, за това според него „Повечето [така наречени пророчески] сънища, трябва по-скоро да бъдат класифицирани като съвпадения...“ [12].
В съвременната наука:
- Физика
Според физиката прекогницията нарушава закона за каузалността на явленията – едно явление не може да бъде наблюдавано преди неговото събитие.
- Психология
Психологията понякога обяснява прекогницията като подсъзнателно възприятие, тоест правене на заключения чрез несъзнавано учене.
- Психиатрия
Според психиатрията това е халюцинация.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Beare, Hedley. Creating the future school. Routledge, 2001. ISBN 978-0-415-23868-7. с. 192.
- ↑ Campbell, J. G. (1974). Witchcraft and second sight in the Highlands and Islands of Scotland. Originally published 1902.
- ↑ Cohn, S. A. (1999). Second sight and family history: Pedigree and segregation analyses. Journal of Scientific Exploration, 13, 351-372.
- ↑ Insulanus, T. (1763). A treatise on the second sight, dreams and apparition. Edinburgh, UK.
- ↑ Parapsychological Association (2006). Glossary of key words frequently used in parapsychology. [1] Архив на оригинала от 2010-08-24 в Wayback Machine.
- ↑ Randi, James. An Encyclopedia of Claims, Frauds, and Hoaxes of the Occult and Supernatural. St. Martin's Press, 1995. ISBN 0-312-13066-X.
- ↑ Bunge, Mario. (1983). Treatise on Basic Philosophy: Volume 6: Epistemology & Methodology II: Understanding the World. Springer. p. 226. „Макар да датира от няколко хиляди години и да е привлякла голям брой изследователи през годините, за сега не притежаваме почиващо на твърди основи научно откритие относно парапсихологията: няма твърди научни данни за телепатия, ясновидство, прекогниция или психокинеза.“
- ↑ Zechmeister, Eugene; Johnson, James. (1992). Critical Thinking: A Functional Approach. Brooks/Cole Pub. Co. p. 115. ISBN 0-534-16596-6 „Не съществува достатъчно добро научно свидетелство за съществуването на паранормалните феномени като екстрасензорната перцепция. За да е приемливо за научната общност, свидетелството трябва да бъде едновременно валидно и достоверно.“
- ↑ Myers, David. (2004). Intuition: Its Powers and Perils. Yale University Press. p. 233. ISBN 0-300-09531-7 „След хиляди експерименти не е открит екстрасензорен феномен, който да бъде извършен дословно наново, или някой изследовател да е показал индивид, който убедително може да демонстрира психически способности.“
- ↑ а б Hyman, Ray. Evaluating Parapsychological Claims // Critical Thinking in Psychology. Cambridge University Press, 2007. ISBN 0-521-60834-1. с. 217.
- ↑ Hines, Terence. Pseudoscience and the Paranormal. Prometheus Books, 2003. ISBN 978-1-57392-979-0. с. 78–81.
- ↑ Аристотел, ((en)) On Divination in Sleep
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Precognition в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |