Преносим зенитно-ракетен комплекс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Съветски войник въоръжен със "Стрела-2"

Преносимите зенитно-ракетни комплекси (съкратено ПЗРК) са вид зенитни отбранителни системи, предназначени да бъдат носени на рамо от войници.

Обикновено ракетите са с инфрачервено насочване и се употребяват за защита на войскови формирования от вертолети и нисколетящи самолети. Разработени са към края на 1950-те год. и навлизат в широка употреба от 1960-те год. до днес. Считат се за изключително опасни в ако попаднат в ръцете на терористи или бунтовнически групировки, тъй като на практика е възможно свалянето дори на пътнически самолети с тях. Освен това ПЗРК са сравнително евтини (цената на една ракета Стингър например е около 38 000-40 000 долара).

Видове ракети[редактиране | edit source]

Според начина на насочване ПЗРК биват :

  • с инфрачервено насочване

Този тип ракети са предназначени прихващат топлинния източник на машината (в почти всички случаи това е двигателят). При достатъчна близост до този източник, или пък при контакт със летателния апарат бойната глава се взривява. Инфрачервеното насочване на ракетните системи е пасивно - т.е., няма нужда от излъчване на определен вид сигнали, за да бъде намерен топлинния източник. Това ги прави трудни за засичане от пилотите на самолета/вертолета.[1]

    • първо поколение

FIM-43 Редай и 9К32 Стрела-2 са едни от най-разпространените ПЗРК от първо поколение, създадени през 60-те години. Основен недостатък на тези ракети е невъзможността им да прихванат целта, преди тя да е прелетяла над огневата позиция, тъй като сензорите им засичат единствено топлината от изгорелите газове. Друг проблем е, че някои ПЗРК от първо поколение се влияят от топлината на слънцето и точността им намалява.

    • второ поколение

FIM-92 Стингър и 9К34 Стрела-3 са ракети от второ поколение. При този тип ПЗРК насочващите системи не се влияят от топлинни източници от околната среда и могат да прихванат целта по всяко време. Някои са устойчиви на искри и други инфрачервени противомерки.

    • трето поколение

9К38 Игла и Мистрал са ракети от трето поколение с висока издръжливост на инфрачервени противомерки.

  • с командно насочване

Ракетите със зрително-командно насочване (ЗКН) не се прицелват в определен източник на радиовълни или топлинни сигнали. Вместо това, операторът на комплекса наблюдава целта с увеличителни оптични средства и чрез команден пулт насочва ракетата към нея. Повечето оръжия от този тип са почти неуязвими за каквито и да било противомерки, но от друга страна употребата им изисква изключително добре тренирани войници.

  • с лазерно насочване

Подобно на ЗКН, лазерното насочване изисква визуален контакт с целта. След като летателният апарат е забелязан, е необходимо операторът да задържи лазерният лъч върху повърхността му, докато ракетата не порази целта.

Употреба[редактиране | edit source]

  • 1993 - бунтовници от региона Абхазия свалят два самолета на грузинска авиокомпания, в следствие на което загиват 112 души.
  • 2002 - на 19 август чеченски бунтовници улучват вертолет Ми-26 на руската армия, който се разбива в минно поле. загиват 127 руски военни.
  • 2007 - товарен самолет Ил-76 на беларуска авиокомпания се разбива недалеч от Могадишу, Сомалия. Според множество свидетели, по самолета е била изстреляна ракета, макар сомалийските власти да отричат това. Загиват 11 души.

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. CRS RL31741 page 1-2