Направо към съдържанието

Приказка без край

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Шаблон:Книга инфо

Тази статия се отнася за книгата. За филма от 1984 г. вижте Приказка без край (филм)

„Приказка без край“ (оригинално заглавие на немски Die Unendliche Geschichte) е фентъзи роман от Михаел Енде, за първи път публикуван в Германия през 1979. По книгата са направени филмови и други адаптации. Романът е преведен на български от Николай Краев.

Сюжет

Внимание:  Текстът по-долу разкрива сюжета на произведението (или части от него)!

Бастиян Балтазар Букс е мечтателно момче на 10-11 години, което силно обича да чете и да си фантазира. След смъртта на майка му, баща му се затваря в себе си и почти не общува със сина си. Бастиян няма приятели. Пълен, блед, нерешителен и слаб ученик, той често е жертва на присмех и груби шеги от връстниците си. Един ден, преследван от група съученици, Бастиян попада в антикварната книжарница на Карл Конрад Кореандър. Той пожелава книгата („Приказка без край“), която господин Кореандър чете и я открадва, тъй като недружелюбният антиквар му заявява, че не обича децата и е ясно, че не би могъл да я получи по друг начин. Когато стига до училище, Бастиян открива, че е закъснял, качва се на училищния таван и започва да чете.

Приказната страна Фантазия е в беда. Странна сила, наричана „Нищото“ настъпва от всички страни и унищожава всичко. Обитателите на Фантазия търсят помощ от своята владетелка, Детската царица, но тя е смъртно болна. Младият Атрею от племето на Маслените кожи е изпратен да потърси лекарство. Той пътешества дълго из страната и се сблъсква с множество трудности, докато изпълнява мисията си, закрилян от амулета на Детската царица - Златин.

Четейки, Бастиян постепенно осъзнава, че ключът към спасението на Фантазия се крие в него самия. Той спасява Детската царица, като ѝ дава ново име - Месечка. Получава Златин и следвайки указанието, което открива от обратната страна на амулета: „Прави, каквото ти се иска“, сам преживява многобройни приключения в приказната страна. С всяко желание обаче, той губи малко по малко спомените си от истинския свят, а без да знае кой е бил, не може да се върне обратно. Макар и да загубва всичко, накрая верният му приятел Атрею му помага да се върне в света на хората.

Бастиян се събужда на тавана и с изненада открива, че е отсъствал само един ден. Настъпват обаче редица промени. Отношенията с баща му стават сърдечни и топли. Самият Бастиян е доста различен - по-самоуверен и решителен, по-мъдър, узнал много за обичта в различните ѝ форми - приятелство, възхищение, синовна любов. Вълшебната книга е изчезнала и той отива в книжарницата да се извини на господин Кореандър. Макар отначало антикварят да отрича да е имал подобна книга, става ясно, че все пак познава Фантазия. Той разкрива на Бастиян, че приказната страна е различна за всеки човек и че той ще може и в бъдеще да се връща в нея.

Герои

  • Бастиян Балтазар Букс: непривлекателно на външен вид момче с развито въображение, което страстно обича да чете. Той открадва вълшебната книга „Приказка без край“ от книжарницата на господин Кореандър. Скоро след като започва да я чете, разбира че от него зависи спасяването на Фантазия. Във втората част на книгата е преобразен от Златин в красив и невероятно храбър младеж.
  • Атрею: смело момче, останало без родители, от народа на Маслените кожи. Изпратен е да търси лекарство за Детската царица, която е болна. Става приятел на Бастиян и му помага да се върне в света на хората.
  • Детската царица: владетелката на Фантазия, наричана още Златоока повелителка на желанията. Смъртно болна, заради появата на Нищото. Бастиян я спасява като ѝ дава името Месечка.
  • Нищото: тайнствена сила, която настъпва и разрушава Фантазия. Не може да се опише добре с думи, „то е сякаш си сляп, когато го гледаш“.
  • Фухур - Драконът на щастието: бял и красив, творение „на небето и топлината,... на неукротимата радосг“, с прекрасен глас като камбана. Приятел и спътник на Атрею, с когото се срещат за първи път при Играмул.
  • Гморк: върколак, който преследва Атрею, за да му попречи да спре Нищото.
  • Прастарата Морла: гигантска древна и мъдра костенурка, която обяснява на Атрею, че Детската царица може да бъде излекувана само ако някой ѝ даде ново име. Упътва го към Уйуала от Южния оракул, която вероятно знае кой може да направи това.
  • Играмул: чудовище, което се състои от малки стоманеносиви насекоми и постоянно мени облика си. Наричат го още „Мнозината“. Отровата му убива за един час, но и дава възможност на ухапания да се пренесе, където пожелае във Фантазия. Играмул дава възможност на Атрею да стигне до Уйуала.
  • Енгивук и Ургъл: семейство малки човечета, които живеят до Южния оракул. Излекуват Атрею и Фухур от отровата на Играмул. Енгивук, който е посветил живота си на изследване на Уйуала, дава съвети на Атрею как да стигне до нея.
  • Уйуала: глас без тяло, говори и разбира единствено мерена реч. До нея се стига само след успешно преминаване на три вълшебни врати: Голямата врата на загадките, Вратата на вълшебното огледало и Вратата без ключ. От Уйуала Атрею научава, че единствено човек може да даде ново име на Детската царица. Той е последният, който разговаря с нея, след което и тя загива от настъпващото унищожение.
  • Старецът от Странстващия хълм: записва всичко, което се случва във Фантазия. За да убеди Бастиян да се реши да дойде при нея, Детската царица поисква от Стареца да ѝ разкаже приказката без край. Когато той започва да изпълнява желанието ѝ, не остава никакво съмнение, че Бастиян е част от приказката. Историята се повтаря отново и отново до момента, в който той изрича новото име на Детската царица.
  • Граограман - Пъстрата смърт: гигантски лъв, който изпепелява всичко с погледа си. Сприятелява се с Бастиян, който е неуязвим, защото носи амулета на Детската царица.
  • Иха: старо женско говорещо муле, което носи Бастиян в началото на пътешествията му в приказната страна и първо усеща, че той е спасителят на Фантазия.
  • Хикрион, Хисбалд и Хидорн: рицари, придружаващи Бастиян по време на пътешествията му във Фантазия.
  • Олелийците - Вечно хленчещите: измислени от Бастиян същества. Изключително грозни и нещастни, но създаващи най-изящния сребърен филигран. Когато ги вижда за първи път, Бастиян ги съжалява и с помощта на Златин ги превръща в Галиматийците - Вечно Засмените.
  • Галиматийците - Вечно Засмените: измислени от Бастиян същества. Шарени, безразсъдни, шумни и разрушителни.
  • Ксайде: користна амбициозна магьосница, която успява да скара Бастиян и Атрею и да тласне Бастиян към неразумни постъпки с трагични последствия.
  • Ушту, майката на предчувствието: една от тримата големи мислители в Звездния манастир. С глава на бухал.
  • Ширкрие, бащата на съзерцанието: един от тримата големи мислители в Звездния манастир. С глава на орел.
  • Исипу, синът на разума: един от тримата големи мислители в Звездния манастир. С глава на лисица.
  • Искалнарите: изключително задружен народ от Фантазия. Не познават думата „аз“, използват само „ние“.
  • Дамата Аиуола: женствена фигура, цялата съставена от плодове, която дарява Бастиян с майчински грижи и нежност за известно време към края на неговото странство във Фантазия.
  • Йор: сляп миньор в рудника Минроуд - мина с картини, забравени сънища от човешкия свят. Бастиян трябва да открие някоя позната сред тях, за да може да се върне в своя свят.
  • Карл Конрад Кореандър: собственик на книжарницата, откъдето Бастиян взема „Приказка без край“.
  • Бащата на Бастиян: вдовец, отчужден от сина си. По професия е зъболекар.

Интересни факти

  • В основната сюжетна линия (особено във втората част на романа) се преплитат множество други истории, които авторът оставя с отворен край с фразата „Но това е друга приказка и ще бъде разказана друг път“. Това е и последното изречение в книгата на Михаел Енде.
  • Историята за мулето Иха, което носи Бастиян - Спасителят на Фантазия, е аналогия с библейската история за Христос - Спасителя, който влиза в Йерусалим на гърба на муле.
  • В XVIII глава авторът споменава „странник, посетил Фантазия твърде отдавна“ на име Шек Спир - двете срички образуват името на известния английски драматург Шекспир.
  • Сред описанията на картините от рудника Минроуд писателят Енде е вмъкнал скрити препратки към картини на художници-сюрреалисти като Салвадор Дали, Рене Магрит, баща си Едгар Енде, а също и към повестта „Нос“ на Гогол.
  • Златин пресъздава символа уроборос.
  • В оригиналната книга на немски и в някои чуждоезични преводи (не и български до момента) е използван цветен печат: червено за събитията, които се случват в реалния свят, зелено за събитията във Фантазия и синьо в края, когато границата между световете вече не е ясно определена.
  • Всяка от 26-те глави на романа започва с поредната буква от немската азбука, като изключение прави въведението, което започва с огледален образ на надписа върху витрината на антикварната книжарница на Карл Конрад Кореандър [1]. Макар че в българския превод на книгата до голяма степен е спазена тази закономерност, тъй като в българската азбука има 30 букви, четири от тях са пропуснати (Й, Щ, Ъ, Ь). В изданието на Издателство Отечество от 1990 г. има още три несъответствия (виж таблицата по-долу и бележките към IX, XIX и XXIII глава), но те са отстранени в по-късните издания. В таблицата по-долу са представени отделните глави на романа, заедно с поредния им номер, буквата с която започват на български и буквата (в скоби), с която започват в оригинала.
Въведение          
I Фантазия в беда А (A) XIV Гоаб, пустинята на цветовете О (N)
II Изборът на Атрею Б (B) XV Граограман, Пъстрата смърт П (O)
III Прастарата Морла В (C) XVI Сребърният град Амаргант Р (P)
IV Играмул - Мнозината Г (D) XVII Един дракон за юнака Хинрек С (Q)
V Двамата заселници Д (E) XVIII Олелийците Т (R)
VI Трите вълшебни врати Е (F) XIX Спътниците У [2] (S)
VII Гласът на тишината Ж (G) XX Виждащата ръка Ф (T)
VIII Страната от кол и въже З (H) XXI Звездният манастир Х (U)
IX Призрачният град И [3] (I) XXII Битката за кулата от слонова кост Ц (V)
X Полетът към кулата от слонова кост К (J) XXIII Градът на бившите царе Ч [4] (W)
XI Детската царица Л (K) XXIV Дамата Аиуола Ш (X)
XII Стареца от странстващия хълм М (L) XXV Мината с картините Ю (Y)
XIII Перелин, нощната гора Н (M) XXVI Водата на живота Я (Z)

Адаптации

  • Първата и най-близка до оригинала адаптация - филмът Приказка без край на режисьора Волфганг Петерсен от 1984 г. покрива само половината от историята в книгата на Михаел Енде. Писателят смята, че филмовата адаптация драстично се различава от оригинала и поисква да се спре продукцията или да се промени заглавието. Това не става и той повежда съдебно дело, което губи [5]. Успява да се споразумее името му да не присъства в началните надписи, но то се появява във финалните.
  • Приказка без край II: Следващият епизод с режисьор Джордж Т. Милър, излиза през 1990 г. Използвани са доста елементи от втората част на книгата на Енде, но историята е като цяло различна.
  • Приказка без край III на режисьора Питър Макдоналд излиза през 1994 г. Използвани са герои на Енде, но историята е съвсем различна. Считан е от феновете за най-слабия филм от поредицата.
  • „Приказка без край“ е адаптирана и за малкия екран. Телевизионният сериал Истории от „Приказка без край“ пресъздава цялата история в 13 епизода. Анимационният сериал Приказка без край от 1996 г. разказва за приключенията на Бастиян във Фантазия (Фантастика), като силно се различава от оригинала, макар епизодично да използва елементи оттам.
  • Приказка без край е също така адаптирана за театралната сцена, за балет и за опера. Музиката за балета и операта е композирана от Зигфрид Матус..
  • През 2001 г. германското студио Attaction разработва адаптация за видео игра - Auryn Quest.[6]

Бележки

  1. ↑ В изданието на Издателство Отечество от 1990 г. елементът с огледалния образ не е спазен в началото, но е спазен в изданието на ПАН от 1999 г. и в по-късните издания. Преводът на всички български издания до момента е на Николай Краев.
  2. ↑ В българското издание от 1990 г. XIX глава започва с буквата „К“, но в по-късните издания първата буква е „У“.
  3. ↑ В българското издание от 1990 г. IX глава започва с буквата „С“, но в по-късните издания първата буква е „И“.
  4. ↑ В българското издание от 1990 г. XXIII глава започва с буквата „Б“, но в по-късните издания първата буква е „Ч“.
  5. ↑ [1]
  6. ↑ Auryn Quest for Windows // MobyGames.

Външни препратки

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Приказка_без_край&oldid=1888276“.