Прилепско българско духовно училище

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Прилепско българско духовно училище
Информация
СедалищеПрилепОсманска империя
Основаване1884 година
ОснователБългарска екзархия
Закриване1885 година
Видсеминария
ДиректорПетър Ненков

Прилепското българско духовно училище (семинария) е основано в 1884 година. Отваря врати за учебната 1884/1885 година, когато в него учат около 50 ученици, дошли от цяла Македония и Одринско. За тях към семинарията е създаден и пансион.[1]

Обучението на семинаристите се провежда в българското мъжко класно училище, на горния му етаж. Пансионът е настанен в къщата на Тоше Тенекеджията.[1]

Директор на училището е протойерей Петър Ненков от Котел, преподаватели са също Костадин Самарджиев от Мехомия и Сава Доброплодни от Сливен. Учителските съвети съгласуват дейността на учителите от свещеническото и мъжкото класно училище: класните учители преподават светски предмети и в семинарията, а учителите от семинарията преподават духовните предмети на класните ученици.[1]

Поради клевети и протести на гръцката патриаршия пред турските власти семинарията в Прилеп е закрита през 1885 година и слята с Одринското българско свещеническо училище.[2] Прилепчани създават народна песен, разказваща тези събития:

Се ска́рале гѫрци, бу̀гари,
Гѫрци мѝ се о́давници
Одавници и за́висници,
Завидоя на бу̀гарите,
Що отвория семенария.
На́пре о́ди Гика юдата,
И по него На́ум Дамоски,
И по не́го Гѝцо Ма́джароски,
Отидоя на ка́ймакамъ,
За да ка́жа, оти бу̀гарите
Отвория се́менария.
Ай бре, кузумъ, ке за́твориме семенарията
На бу̀гарин не даваме гла́а да крени.
Не е, а́га семенария,
Ту́ку е ку̀йка за ку̀мити,
За да ра́стуратъ це́ло царство.
Ай со́здраве чорбаджиларъ,
Га́йле не бе́рете,
Бу̀гарите не́ма да има́тъ семенари.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]