Приятелю, Тед
| Приятелю, Тед | |
| Ted | |
 | |
| Режисьори | Сет Макфарлън |
|---|---|
| Продуценти | Сет Макфарлън Скот Стъбър Джон Джейкъбс Джейсън Кларк |
| Сценаристи | Сет Макфарлън Алек Сълкин Шелсли Уайлд |
| В ролите | Марк Уолбърг Мила Кунис Сет Макфарлън |
| Музика | Уолтър Мърфи |
| Оператор | Майкъл Барет |
| Монтаж | Джеф Фрийман |
| Разпространител | Юнивърсъл Пикчърс |
| Жанр | Фентъзи филм[1][2][3] Комедиен филм[1][2][3] |
| Премиера | 29 юни 2012 г. (Германия) |
| Времетраене | 106 минути |
| Страна |  САЩ |
| Език | Английски |
| Бюджет | $51 милиона[4] |
| Приходи | $549.4[4] |
| Хронология | |
Приятелю, Тед 2 | |
| Външни препратки | |
| IMDb Allmovie | |
| Приятелю, Тед в Общомедия | |
„Приятелю, Тед“ (на английски: Ted) е американска комедия от 2012 г., който представлява дебют на Сет Макфарлън като сценарист, режисьор, продуцент и озвучител едновременно. Главните роли изпълняват Марк Уолбърг, Мила Кунис и Сет Макфарлън като анимираното мече Тед. Филмът е сниман основно в Масачузетс. Патрик Стюарт е разказвачът. Критиците са на разлини мнения, известният филмов критик Роджър Ибърт му дава 3.5/4 звезди и го намира за свеж и смешен[5] докато The New York Times го характеризира като „скучен, мързелив и без оригинални идеи“[6].
Сюжет
[редактиране | редактиране на кода]През 1985 година Джон Бенет (Марк Уолбърг) е самотно дете, което иска плюшено мече за новогодишен подарък, което да оживее и да станат приятели. Желанието му съвпада с падането на звезда в същия момент, което го превръща в реалност. За известно време плюшеното мече Тед (озвучен от Сет Макфарлейн) се превръща в чудо и знаменитост. След 27 години двамата са все още верни приятели, вдетинени и безгрижни. Джон има приятелка Лори (Мила Кунис), която очаква предложение за женитба, но не приема Тед. Джон не иска да се разделя с него, но е принуден, намира му ново жилище и работа в магазин, където той си намира приятелка. Тед продължава да е палав и довежда двамата млади до конфликт, след който Джон му казва да не го занимава повече. След време Джон и Тед са сдобряват и Тед организира среща между Джон и Лори с помощта на певицата Нора Джоунс, която му помага да излее чувствата си.
Въпреки че нещата не стават по план, Лори се разчувства и Тед и казва, че той е организирал цялата работа и ще ги остави на мира. Веднага след това признание и след като Лори излиза, Тед е отвлечен от откачен фен Дони, който го иска за сина си – първосигнален дебелан на име Робърт. Докато един ден Тед се опитва да отвлече вниманието на Робърт, за да звънне на Джон, той е хванат. По късно полусдобрената двойка се опитва да го спаси, но след гонитба в парка Тед е фатално разкъсан на две. Лори и Джон се опитват да го съживят, но това се оказва невъзможно. Същата вечер Лори, чувсвайки се виновна си пожелава Тед да оживее при падаща звезда, което и става. После те се женят и Тед се отделя да живее сам като продължава с приятелката си. Една вечер Тед е хванат в конфузна ситуация да яде картофена салата в магазина, което очевидно е добра причина да бъде повишен до мениджър. Дони е арестуван за отвличане на плюшена играчка, но после е освободен поради това, че обвинението звучи глупаво. Робърт наема частен треньор, отслабва значително и се превръща в Тейлър Лаутнър.
Награди и номинации
[редактиране | редактиране на кода]| Награда | Категории | Номиниран | Резултат |
|---|---|---|---|
| Награди на филмовата академия на САЩ | Най-добра оригинална песен | „Everybody Needs A Best Friend“ | номинация |
| Сатурн | Най-добър фентъзи филм | номинация | |
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Официален сайт
- „Тед“ в
Internet Movie Database - Ted в Rotten Tomatoes
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- 1 2 www.imdb.com // Посетен на 19 май 2016 г.
- 1 2 www.filmaffinity.com // Посетен на 19 май 2016 г.
- 1 2 www.metacritic.com // Посетен на 19 май 2016 г.
- 1 2 Ted (2012) // Box Office Mojo. IMDb. Посетен на 11 април 2013.
- ↑ Roger Ebert – Ted Review // Roger Ebert. Архивиран от оригинала на 1 юли 2012. Посетен на 28 юни 2012.
- ↑ Scott, A. The Lady or the Teddy? // The New York Times. 28 юни 2012. Посетен на 28 юни 2012.