Произведения на Любен Каравелов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Тази страница е списък с произведения на българския писател Любен Каравелов (1834 – 1879).

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

списание „Братски труд“, ч. 1
списание „Братски труд“, ч. 2
списание „Братски труд“, ч. 3
списание „Братски труд“, ч. 4

Статии[редактиране | редактиране на кода]

  • Българите не търсят чуждото, но не дават и своето, 1869
  • Българо-гръцкото споразумение е почти невъзможно, 1873
  • Българските проценти в Румъния се умаляват, 1874
  • Гаргата никога не става гълъб, 1871
  • Какво ни трябва?, 1869
  • Който иска чуждото, той изгубва и своето, 1869
  • Панислямистите – „цивилизатори на Азия и Африка“…, 1873

Поезия[редактиране | редактиране на кода]

  • Било е време…, 1878
  • Благодетелно куче
  • Боже мили, боже драги…, 1878
  • България воскресе, 1878
  • Две сестри, 1878
  • До моята майка
  • Думи, 1878
  • Зора са е зазорила…, 1878
  • Искам право, искам воля, 1878
  • Кога умра, не копай ма…, 1878
  • Лалугерът нито оре…, 1878
  • На Василя Левски, 1878
  • Не осъждай я за това…
  • Не раждай ма, мамо…, 1878
  • Не слушай ти дяда…, 1878
  • Нива,
  • Никому,
  • Останала България…, 1878
  • Песен на Раковски, 1871
  • Песен на „чувствителните херои“ в Букурещ, 1878
  • По-добре е да гладувам…, 1878
  • Предал са е като баба…, 1878
  • Преминуват годинките… , 1878
  • Пролет дойде и пиленце…, 1878
  • Радост и скръб, 1878
  • Родолюб съм…, 1878
  • Свободата не ще екзарх, 1872
  • Слава, 1878
  • Съдбо моя, невернице…, 1878
  • Сърдце мое…, 1878
  • Ти си мой брат…, 1878
  • Учете се, братя мои…
  • Христос въскресе, 1878
  • Хубава си, моя горо, 1875
  • Че що си са расплакала…, 1878

Разкази[редактиране | редактиране на кода]

  • Войвода[1]
  • Отечество, 1867
  • Стоян, 1872

Повести[редактиране | редактиране на кода]

Фейлетони[редактиране | редактиране на кода]

  • И в Париж има гъски
  • Науката не търпи ораторства
  • Нашият обществен живот
  • Неутешителен отговор на „Знаеш ли ти кои сме?“

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Каравелов, Любен. Избрани творби. Изд. „Български писатели“. София, 1959. с. 402–405