Пролетна тинтява
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна.
Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Пролетна тинтява | |||||||||||||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
![]() |
|||||||||||||||||||||||
Класификация | |||||||||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||||||
Научно наименование | |||||||||||||||||||||||
![]() Linnaeus, 1753[1] |
|||||||||||||||||||||||
пролетна тинтява в Общомедия |
Пролетната тинтява (Gentiana verna) е един от най-малките видове от рода Тинтява, който при нормални условия достига до няколко сантиметра височина. Късото стъбло поддържа до три противоположно разположени двойки елиптични или копиевидни листа. Яркосините (понякога виолетови, рядко бели) цветове са с диаметър 1-2 cm, цъфтят през късната пролет и ранното лято (останалите представители на рода, срещани в България цъфтят наесен). Те са особено притегателни за пеперуди и пчели, които ги опрашват. Разпространението на семената става с помощта на мравките.
Пролетната тинтява расте на слънчеви алпийски ливади и хълмове в Централна и Югоизточна Европа, на височина до 2600 m. Среща се рядко и в северозападна Европа (северна Англия, западна Ирландия). В България може да се открие по билните поляни на високите планини - Рила, Пирин, Стара планина, Витоша, Славянка и др. Вирее на плитки, варовити почви. Защитен вид в редица европейски страни, включително в България.
Символика[редактиране | редактиране на кода]
Редица поверия са обвързани с Пролетната тинтява. Например:
- човек, който отнесе пролетна тинтява у дома ще бъде преследван от лош късмет;
- народът вярва, че този, който откъсне дори едно стръкче от това цвете ще бъде последван от скоропостижна смърт, често удар от гръмотевица.
- ↑ указано в: Species Plantarum. 1st Edition, Volume 1, страница: 228, BHL Page ID: 358247, инстанция на: first description (of a taxon)