Публий Рутилий Луп (претор)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Публий Рутилий Луп.

Публий Рутилий Луп (Publius Rutilius Lupus) e политик на Римската република през края на 1 век пр.н.е.

Произлиза от клон Рутил – Луп на фамилията Рутилии. Син е на Публий Рутилий Луп (консул 90 пр.н.е.).

На 10 декември 57 пр.н.е. Рутилий Луп започва службата си като народен трибун за 56 пр.н.е. с още 9 колеги. Веднага е в опозиция към Юлий Цезар и на страната на Помпей. Още през декември 57 пр.н.е. той критикува аграрния разпределителен закон на Цезар. На сенатското заседание от 14 януари 56 пр.н.е. той дава предложение чрез консула Луций Волкаций Тул да бъде завърнат живеещият в изгнание в Рим египетски цар Птолемей XII обратно в Египет от Помпей (вместо Цезар). Сенатът дава задачата на Гней Помпей да помогне на египетския цар Птолемей XII да вземе трона.

През 49 пр.н.е. Рутилий Луп е претор. Тази година с навлизането на Цезар на италийска теротория избухва гражданската война. Рутилий Луп напуска Рим с Помпей и другите магистрати. Стационира се с три кохорти в Терачина близо до Рим. През средата на февруари Помпей му заповядва да се оттегли назад в Апулия и там да се срещне с главната част на войската. Но войската на Цезар вече настълвала към Терачина и войската на Рутилий Луп дезертира преди той да изпълни нареждането.

От началото на март Рутилий Луп поема отново своите преториански задължения в Рим. Следващата година следва Помпей в Гърция. Помпей го прави пропретор на провицията Ахая. Там трябва да се занимава с укреплителни работи на Коринтския провлак.

Няма други сведения за по-нататъшния живот на Рутилий Луп.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Thomas Robert Shannon Broughton, The Magistrates of the Roman Republic, New York 1951 – 1986
  • Giovanni Niccolini, I fasti dei tributi della plebe, Mailand 1934
  • Friedrich Münzer: Rutilius (27) Lupus, Publius. In: Paulys Realencyclopädie der classischen Altertumswissenschaft (RE). Band I A,1, Stuttgart 1914, Sp. 1267 – 1268.